За главата на вожда
О, спорт, ти си власт! Или по-точно една от нейните опори. Масовият потребител на руската пропаганда вероятно и на сън да го бутнат ще възпроизведе онова, което е автоматизирал: "Дедите ни воюваха!”, "Крим е наш!" и "Русия е шампион!". Държавната идеология на Путин се крепи на три пропагандни стълба - прослава на минали военни победи, на сегашни военно-политически и на спортни победи. Примитивно, но пък доста ефикасно. Именно тази идеологическа триада се харесва на хората и им позволява да се чувстват "победители".
В Кремъл много точно са установили коя е най-болезнената точка на обществената психика. Руснаците, които през 1990-те години болезнено преживяха "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век" /разпадането на СССР - б.ред/ и се чувстват губещи от пазарните реформи, имат остра нужда от илюзорен успех. Ако не личен, то поне успех на страната като цяло. Заигравайки се с тази хронична социална травма, руските власти си осигуряват безусловната лоялност на населението.
Държава, която се държи като запалянко
Руската идеология за победите е близка до мирогледа на спортните фанатици. Тази идеология дели целия свят на "наши" и "противници", които трябва да бъдат победени на всяка цена. Както сред фанатичните запалянковци, така и в управляващия руски елит, господства култ към силата, която се възприема като единствен начин за решаване на повечето проблеми. Слабите, както обича да повтаря Путин, ги бият, а "този, който ни обиди, няма да преживее и три дни". Интересно е, че председателят на общоруското обединение на руските фенове Шпригин поства в Туитър именно това изявление на Путин преди да отпътува за Европейското първенство по футбол във Франция.
Много руснаци възприемат световната политика като някакво глобално спортно първенство. Те седят пред телевизорите си с болезнено стиснати юмруци и подкрепят "нашите", тоест онези, които представя пропагандата. Така беше по време на анексията на Крим, така беше и при боевете в Донбас, така беше и при бомбардировките в Сирия. Агресивността на фанатиците е съчетана с мнителност. Те са склонни да подозират съперника в нечестна игра, в опити да унизи и провокира "нашите".
Именно по тази линия върви и логиката на руската пропаганда, когато отразява действията на други държави, които не допадат на руското ръководство. По този начин бяха представени конфликтите с Украйна, с Турция, ситуацията със санкциите на ЕС и САЩ. Едва ли руските футболни хулигани биха са решили на такива безчинства в Марсилия, ако не беше насажданата в обществото ненавист към чуждестранните противници, които трябва да бъдат победени на всяка цена или поне „натикани в ъгъла”.
"Идеологията на победата " постепенно придобива тоталитарни черти. Та нали се проповядва, че в "борбата за победа" обществото трябва да е монолитно. Това мнение се споделя и в Руската държавна телевизия. Германският журналист и автор на филма за допинга Хайо Зепелт неотдавна хвърли в тотален шок една сътрудничка на Руската държавна радио-и телевизионна компания, пред която беше заявил, че независимостта на един журналист е по-важна от любовта му към родината. Само че, според новата руска държавна идеология, всеки вид професионална дейност е само и единствено форма на изпълнение на патриотичния дълг. Поради това от хората се изисква да бъдат най-първо „приятели на своята родина”, и чак после – журналисти, спортисти или министри.
За да запази своята популярност, сегашната власт в Русия е принудена периодично да предлага на населението нови "победи". За целта се използват едни и същи криминални методи или тайни спецоперации и в спорта, и в политиката.
Типичен пример в това отношение беше олимпиадата в Сочи. За Кремъл тази акция вероятно е била не по-малко важна от завземането на Крим. Както разказва бившият ръководител на антидопинговата лаборатория Родченков, за първи път в световната практика организаторите на една Олимпиада са създали "конвейрна" система за безнаказано снабдяване на своите спортисти с допинг, включително и за масови подмени на допинговите проби.
Ако вождът не носи късмет на племето, то го „изяжда”
Едва ли руският национален отбор по футбол ще бъде наистина дисквалифициран и отстранен от Европейското първенство по футбол. А и повечето руски спортисти най-вероятно все пак ще могат да участват в Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Тези скандали обаче ще имат дългосрочни последици. Сега руските спортисти са поставени под строг международен контрол. А това означава, че лишеният от допинг руски спорт няма да има същите успехи, както досега. "Идеологията на победата" и свързаната с нея пропаганда няма да функционират ефикасно без реални успехи даже и в спорта, защото в икономиката и външната политика такива успехи изобщо не могат да се очакват.
В някои първобитни племена е съществувало поверието, че вождът е длъжен да носи късмет на племето. В противен случай го развенчавали от лидерската му роля. Руското общество е достатъчно архаично в своите разбирания. Популярността на Путин неизменно ще започне да намалява, ако хората престанат да го възприемат като успешен управник, който "води страната от победа към победа". А проблемите в спорта, предизвикани от допинговия скандал и от футболните гамени, могат да изиграят важна роля в това отношение.