За какво върши работа Европейският парламент?

Създаден като предимно съвещателен орган, днес Европейският парламент притежава значителни законодателни правомощия. Баварският евродепутат Мартин Кастлер илюстрира ролята на този вече от 30 години пряко избиран орган със следния пример:

„За моята страна Германия над 80% от законите, които се приемат в Берлин са на основата на нашите регламенти или директиви, които ние приемаме в Брюксел и Страсбург и тук се вижда значителната роля, която парламентът играе и в националната политика.“

Правата на Европейския парламент

От една страна парламентът е единственият пряко избиран орган в Европейския съюз, от друга - той дели своята законодателна функция със Съвета на министрите. Не се ли полагат повече права на Европейския парламент?

„Да, със сигурност. Tой получи на практика през последните години повече права. Позволете ми да припомня, че сега с договорите за реформи, с предстоящия договор от Лисабон ние сме равнопоставени и имаме същия ранг като всички останали институции. Ние можем да приемаме целия бюджет, ние можем и да го блокираме чрез правото на ‚вето’. Ние можем да подпомагаме разширявания или да ги блокираме. Имаме право на дума във всички области на екологията и защитата на правата на потребителите.”

Означава ли това, че Европейският парламент става равноправен партньор на Съвета на министрите?

„Да, но не съвсем. Ние не сме напълно доволни. Едва когато договорът от Лисабон наистина бъде ратифициран, ние ще имаме право на законодателна инициатива. Това е решаващият пункт, за да можем да бъдем равнопоставени на всеки национален парламент.“

Договорът от Лисабон предвижда да се увеличат случаите, при които парламентът взема решение като пълноправен партньор на Съвета на министрите. По този повод германският eвродепутат Клаус-Хайнер Лене казва:

Основната промяна

„Аз бих казал, че това е основната промяна, която се съдържа в Лисабонския договор. Защото тъкмо Лисабонският договор казва ясно, че парламентът принципно участва във всички решения и то на равна основа. Има няколко съвсем банални изключения, които са от второстепенно значение, но 99,9 % от законодателството ще се извършва занапред с участието на парламента. Друго, което се променя с договора от Лисабон и то също е важно, е това, че досега голяма част от европейското правотворчество не става единствено чрез законодателство, а подобно на Германия чрез административни актове, решения като изпълнителни разпоредби. Тези неща досега не бяха от компетенцията на парламента. В миналото парламентът си извоюва редица права спрямо Комисията и Съвета, според които, винаги след издаването на тези изпълнителни разпоредби на нас ни се дават три месеца, за да изразим позиция и така имаме възможност за ‚вето’. Това до сега не бе закрепено в договора, а само в споразумения между отделните институции. Това право на ‚вето’ ще бъде рeгламентирано занапред и в Лисабонския договор.“

Автор: Емил Попов/Редактор: Александър Андреев