За "критичен диалог" с Китай
22 април 2008Според Гернот Ерлер отграничаването, изолацията и налагането на бариери при контактите рядко водят до какъвто и да било положителен резултат, както сочи политическият опит. Дали в такъв случай решението трябва да се предостави на спортистите?
Не, шансът е в установяването на критичен диалог, без стремеж към изолация и отграничаване. Такава е и позицията на Международния олимпийски комитет. Между другото, през 2001 г., когато беше взето решението в полза на Пекин, то почти не се натъкна на критика.
Основното противоречие не е в това кой ще участва в тържествата по откриването и кой - не. За хората, в името на които правим политиката, това въобще не е толкова важно, колкото другото - как би могла да се използва възникналата ситуация, що се отнася до Тибет. Дали ще успеем да използваме влиянието си, за да подтикнем Пекин да отговори на трите основни условия, които са отправени към него, а именно - да каже истината за събитията, да осигури свободен достъп до различните провинции и да започне диалог за бъдещето на Тибет, по възможност с участието на този, който има най-голям авторитет - Далай Лама.
Но германската канцлерка и външният министър като че ли не са на единно мнение по въпроса - един пример, миналата есен Меркел прие Далай Лама в Берлин. След което Щайнмайер заговори за "показна политика" и "строшен порцелан". Очевидно има някакво разминаване?
Това е абсолютно ясно. Напрежение определено имаше. Към проблема може да се погледне от две страни - от едната, естествено, става дума за суверенно действие - аз решавам кого и къде да приема. Но има и друг аспект - какъв беше ефектът? От 1999 г. насам поддържаме много интензивен диалог с Китай -
стратегически диалог
посветен и на проблемите на правовата държава и спазването на човешките права. Интензивни връзки се поддържат по линия на редица министерства. И първата реакция след срещата с Далай Лама беше, че в тази връзка бяха отменени всички планирани срещи - и по проблемите на човешките права, и правовата държава, и т.н.
Според вас канцлерката е допуснала политическа грешка?
Казах само, че аспектите са два. Отлично би могло да се предвиди какъв ще е ефектът, след което да се прецени кое е по-важното. И може да се заключи, най-вероятно, че канцлерката е заложила на друг приоритет, в сравнение с един социалдемократически канцлер, да речем.
Но не изглежда ли тя така по-убедителна? Тъй като мнозина постоянно пътуват до Китай, икономическите интереси са в челото на дневния ред. А тя казва - има и базирана на ценностите външна политика. Меркел изтъква, че спазването на човешките права не бива да се подчинява на икономическите интереси, те трябва да се третират равнопоставено. Не е ли това ясно послание?
Посланието е ясно, но аз искам да посоча още веднъж, че в него няма нищо ново. Определено става дума за външна политика, когато се гради критичен диалог с Китай по отношение на спазването на човешките права - диалог, чиято важност е еднакво голяма и за двете страни, и който вече е довел до известни подобрения в Китай. В това отношение би било късогледо да се заявява, че изведнъж сме започнали да провеждаме базирана на ценностите външна политика. Не, и по времето на Шрьодер и на Йошка Фишер предприетото по отношение на Китай и на другите страни представляваше именно външна политика, базирана на ценностите. Само че тя вероятно тя не беше толкова активно пропагандирана.