Здраве и политическа шизофрения

Европейците изобщо не изпаднаха в демократичен ентусиазъм и твърде вяло се стекоха към избирателните секции. Ако разширим горната словесна фигура: негласувалите постъпиха точно като онези здрави хора, които не си дават зор да мерят холестерин и калории, да спортуват и да избягват такива приятни рискове като алкохола и цигарите. Само дето, когато дойде болестта, вече е късно за профилактика.

Биг Брадър вместо директиви

В случая с ЕС болестта не трябва непременно да е война – поизтърканият вече аргумент, с който евроентусиастите открай време рекламират проекта Европа. Световната икономическа криза не може да се мери по опустошителност с една война, разбира се, но, първо, тъкмо предишната икономическа криза доведе до Втората световна война, и второ – европейците, пак с лекомислието на здравия човек, сякаш все още не си дават сметка до каква голяма степен ЕС в момента ги пази от масова безработица, фалити и галопиращо обедняване. И в какво уникално пространство-време живеят всъщност като най-голямата демократична (полу-) държава, с най-дълъг мир в европейската история и с най-високо благоденствие за гражданите й.

След всички тези тържествени констатации логично е да се запитаме: защо тогава, по дяволите, средностатистическият европейски гражданин все още се интересува повече от спарената си национална политика с дъх на ХІХ-ти век, а към европейската изпитва някаква смесица от неразбиране, равнодушие и подозрителност? Да, вината отчасти е негова, понеже в общия случай предпочита да гледа Биг Брадър, вместо да се напъва над скучните брюкселски директиви и нормативи – нищо, че последните все по-често и по-дълбоко засягат всекидневния му живот.

И все пак главната вина за тази евроапатия носят националните политици, които непрекъснато пребивават в шизофренно раздвоение: хем добре разбират ползата от евроинтеграцията и обикновено работят в нейна полза, хем пък им се свиди всяка троха национален суверенитет, която изпускат в Брюксел, и панически мислят за следващите парламентарни избори у дома, където тези трохи могат да ги препънат.

Популистите не бива да се надценяват

Тази шизофрения на политиците създава вакуума, в който нахлуват популистки, расистки, ксенофобски, националистически и прочие предмодерни образувания. Тенденцията се потвърди и дори задълбочи на сегашните евроизбори. И като стана дума за шизофрения – тъкмо въпросните образувания и техните избиратели сякаш страдат от най-острата политическа форма на тази болест. Защото те обикновено отхвърлят европейската интеграция и – къде гласно, къде мълчешком – отричат такива основни ценности на обединена Европа като равноправието, толерантността, многообразието и върховенството на закона.

Ами тогава какво търсят на евроизбори и в Европейския парламент? На този елементарен въпрос те витиевато хортуват за някакви национални интереси, но всъщност дори не се опитват да скрият целта си: по-малко Европа, както по хоризонтала, така и по вертикала. Тоест, използват и демокрацията, и нерешителността на своите правителства, за да парализират проекта Европа.

Такава е и една от първите тревоги след тези избори: че антиевропейски настроените популисти ще имат повече влияние в бъдещия парламент. Опасността обаче не бива да се драматизира. И в този парламент най-силни ще бъдат традиционните фракции на ЕНП и на социалистите, отново ще има либерално-консервативно мнозинство, а при такава констелация сегашният председател на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу наесен ще има отлични шансове за втори мандат.

Кого ще изпрати София в Брюксел?

Интересно е, че няколко от неговите комисари (например Вивиан Рединг от Люксембург и Меглена Кунева от България) се явиха на изборите като кандидати за парламента. Встрани от сложните сметки и мотиви, това е и смелото решение да се получи по-демократична легитимация от тази, която дават националните правителства, предлагайки някого за еврокомисар.

Впрочем, Кунева е желана за висок пост в бъдещата комисия, ако Барозу вземе втори мандат, както пише Файненшъл Таймс. И българските политически сили бързо трябва да решат дали ще се възползват от този шанс или ще предпочетат да изпратят в Брюксел нов човек, комуто най-вероятно ще бъде отреден незначителен ресор. Ако – независимо от предизборната борба и различните коалиционни сметки – политическа София заложи на Кунева, това ще бъде не само добър избор по същество, но и важно доказателство, че страната е дорасла за общоевропейска политика.