Злото ли ще победи накрая?

ДВ: В последния си роман "Две години, осем месеца и двадесет и осем нощи", което всъщност са 1001 нощи, Вие описвате войната между човека и джиновете. Кой побеждава накрая?

Салман Рушди: Романът завършва добре. Всъщност аз не исках да разкривам финала (смее се). Когато започнах да пиша, все още не съществуваше нищо от това, което ни занимава днес. Още нямаше например "Ислямска държава". Затова е странно как, на практика по погрешка, романът стана остро актуален.

ДВ: Какво ви вдъхнови да напишете романа?

С. Рушди: Исках да създам нещо диво и напълно измислено. И затова се обърнах към старите истории от типа на "1001 нощ". В Индия има още много от тях и аз буквално се влюбих в тях. Гюнтер Грас също изигра голяма роля. Той, например, също използва богатството на митовете от Шварцвалд, приказките на братя Грим и ги превръща в съвременна литература - "Калканът", "Тенекиеният барбан" или "Плъхката".

"Трябва да вярваме"

ДВ: Току що издадохте, че Вашият роман завършва добре. Разумът надделява над глупостта. Така ли ще стане и в реалния живот?

С. Рушди: Вероятно това е и цялата фантасмагория в романа. Смятам, че въпреки всичко трябва да вярваме, че победата на злото може да бъде предотвратена. По всичко личи, че сегашните заплахи няма да ни занимават повече от 20 до 30 години. Ако през януари 1989 години Ви бях казал, че до Коледа стената няма да я има, щяхте да ме обявите за луд. Ние живеем във време, когато светът изведнъж може да се обърне на 180 градуса, така че няма смисъл да спекулираме как ще се развива по-нататък.

ДВ: Страхувате ли се повече след атентатите в Париж?

С. Рушди: Да, но въпреки събитията от последните седмици аз се възхищавам на волята на французите да загърбят страховете и да продължат да водят нормалния си начин на живот - да ходят на ресторант, да посещават концерти и футболни мачове, да бъдат истински парижани. Именно това е правилният отговор.

"Война срещу нашата култура и ценности"

ДВ: Френският президент обяви война на "Ислямска държава". Намираме ли се наистина във война?

С. Рушди: Сигурно има някой, който е във война с нас. Винаги съм имал резерви по отношение на израза на правителството на Буш "война срещу терора". Защото такава война не може да бъде спечелена. Ние не можем да сключим мирен договор с терора. Войната е насочена срещу обикновените хора, но същевременно това е война и срещу културата. Война срещу всичко, което ние ценим в либералния Запад - музиката, развлеченията, хубавото ядене, футбола. Тези удоволствия се враговете на фанатиците. Изглежда, че те най-много ненавиждат удоволствието от живота. Затова ние трябва да продължаваме да изпитваме удоволствие от живота.

ДВ: Какво е призванието на писателите в днешно време?

С. Рушди: Книгите трябва да създават един свят, в който човек се чувства добре и който хвърля друга светлина върху заобикалящото ни навън. Когато читателят препрочита този свят и тези страници, една част от този свят остава у него и става част от начина му на мислене и възприятията му.

"Притежаваме неподозирана енергия"

ДВ: Как стана така, че написахте роман, в който не се появявате?

С. Рушди: Мислех си, че достатъчно съм занимавал хората с моята личност. Нека сега да говорим за другите хора. За тези, които водят съвсем нормален живот, докато изведнъж не се появи нещо будещо страх и променящо живота им. Как ще се справим в такава ситуация? Във всички тези хора има и малко скрита магия на джиновете. Те са потомци на древната любов между една джин-принцеса и един човек. Често ние откриваме вътре в себе си сила, морал, интелектуална и емоционална помощ, за които не сме и подозирали. Изведнъж хората се оказват способни да се справят с всякакви катастрофи.

"Да защитим свободата си"

ДВ: На Франкфуртския панаир на книгата тази година казахте, че "нашата професия все повече започва да прилича на военна операция". Какво имате предвид с "военна операция"?

С. Рушди: Ние трябва да защитаваме нашата скъпоценна и трудно извоювана свобода. През последните векове в Европа бяха достигнати такива нива на свобода, от които днес всички печелим. Тези идеи си пробиха път и в Америка. Ние можем да сме щастливи, че живеем в една част от света, където можем да се чувстваме свободни. В повечето други страни няма свобода. Има ли свобода в Китай? Не. Или в голяма част от ислямския свят? Не. В голяма част от Африка? Също не. След като ние имаме вече тези ценности, трябва и да ги защитаваме. И да се борим за тях, ако е необходимо.