Знаем ли на кого се молят?

Неджла Келек познава отблизо живота на мюсюлманите в Германия - и то не само защото самата тя е от турски произход. Известната германска социоложка от години изследва и безкомпромисно критикува така наречените "паралелни общества" - онази част от мюсюлманската общност в Германия, която съзнателно се изолира от мнозинството и подържа строго патриархални, консервативни порядки.

А те са хранителната среда, върху която избуяват прояви на насилие, нетолерантност и недемократичност. В една от книгите си Келек заклеймява например така наречените "принудителни бракове", при които родителите определят за кого да се омъжат младите девойки, без значение дали женихът им е познат или не.

По повод провеждащата се в Берлин ежегодна Конференция за диалог с ислямската общност, Неджла Келек излага в интервю за списание "Фокус" критичните си виждания за интеграцията на мюсюлманите в Германия и за сътрудничеството с техните официални представителства в страната. Тя приветства наличието на подобен диалог, защото го счита за важен и правилен, също както и всяка откровена дискусия по проблемите, свързани с приобщаването на мюсюлманите към германското общество.

Германия греши

Келек обаче е категорична в едно: тя смята, че много мюсюлмани не проявяват достатъчна готовност за интеграция. Техният "паралелен" свят се подхранва от претенцията да живеят в съответствие с нрави и обичаи от отдавна отминали времена. От времена, в които думата на жените не е имала никакво значение, а правата им са били ограничени единствено до това да раждат деца и да се подчиняват.

Социоложката от турски произход е на мнение, че германската политика допуска сериозни грешки в това отношение: защото не обръща достатъчно внимание на опасните тенденции за капсулиране на мюсюлманската общност; защото реагира прекалено сдържано и дори страхливо на различни провокации; защото позволява на турските сдружения да налагат в интеграционната политика собствените си ценностни представи, които обаче нерядко се диктуват пряко от Анкара.

Основната грешка е, че германските власти водят диалог с обединения от сорта на Турско-ислямския съюз ДИТИБ, които, според Келек, се стремят към разграничаването на мюсюлманите като група, а не към интеграцията им. Фатална грешка от нейна гледна точка е и това, че германската политика залага на религиозната групова идентичност, вместо на правата на отделната личност. Онова, за което пледира Келек, е да се изясни по-детайлно профила на мюсюлманските съюзи и организации, които претендират да представляват интересите на мюсюлманската общност в Германия.

Какви точно ценности застъпват?

Това означава, че е нужно да се разбере кой точно стои зад тях, кой ги финансира, за какви ценности се застъпват и чии цели преследват, подчертава социоложката. На всичко отгоре, в дискусията за интеграцията изцяло отсъстват критичните гласове на секуларните мюсюлмани, които се стремят към реформи. Отсъства и желанието да се формулират ясно обществените изисквания към малцинството - изисквания, които трябва да се спазват включително и от онези, които смятат демокрацията за "празна работа".

Проблемът с разрастващия се ислямизъм е по-актуален от когато и да било, но много германци си затварят очите за истинските опасности: за това, че ислямистите усилено събират привърженици на своята кауза и че искат да изградят свят, който се противопоставя на демокрацията, обобщава Неджла Келек.

АГ, ДПА, ФО, УП, Б. Рачева; Редактор: Б. Узунова