Зоните на здрача

“Икономическият растеж на България не е устойчив през последните години заради липсата на инвестиции в развитието на човешките ресурси и на реформи в образованието, здравеопазването и социалната сфера”. Из новините на вестник “Дневник”.

В началото на поредната промяна, свързана с новоизбраното правителство на ГЕРБ, и след 20 години безкраен преход, пробойните в държавния кораб зейват все по-заплашително. “Най-експертният кабинет”, който Бойко Борисов твърди, че е направил, се възправя срещу наследство от пропуски, манталитетни деформации и погрешни политики, трупани твърде дълго и опасно обвързани помежду си. Липсата на инвестиции в човешките ресурси в превод на конкретен език означава, че подготвените хора не са налице – мнозина от добрите специалисти отдавна се трудят и развиват извън пределите на България, а останалите тук са обременени с характерните стратегии на всекидневното оцеляване.

Кои са опорите на правителството?

В това се състои една от основните беди: дори и най-работещото и волево правителство, ако се окаже такова, трябва да се опре на наличния в страната човешки ресурс, който напомня разбита и деморализирана армия, апатична в мотивациите си и сеирджийски настроена поради провалилите се до днес политически експерименти. Хаотичните реформи в образованието, здравеопазването и социалните дейности задълбочават катастрофално проблема. Тези най-уязвими, но фундаментални обществени сфери, ще прибавя към тях вътрешната сигурност и културата, бяха обект на безмилостно и късогледо подценяване, чиито отровни плодове тепърва ще берем.

Силата на простите факти

Бе пренебрегван най-простия и категоричен факт: че в основата на успешното развитие стоят здравите, образовани и сигурни в съществуванието си хора. Тъкмо тяхната предприемчивост крещеше години наред за справедливост, върховенство на закона, правила и духовни опори и този крясък бе заглушаван от политическите шмекери и присъдружните им олигархични другари, от властта на сивата икономика и мутрогосподството. За устойчив икономически растеж едва ли можем и да мечтаем, но не само заради обективното присъствие на световната икономическа криза, а заради липсата, сега и тук, на субектите, готови да впрегнат решителността и моженето си в поредната промяна.