Играчка за богаташи
Признавам си, че дори не съм виждал електромобил. Чувал съм обаче собственици на такива автомобили да говорят разпалено за това как те ускорявали невероятно и почти безшумно. Усещането е удивително, казват те.
Електромобилът обаче има своята цена. Един Голф с електродвигател струва най-малко 35 000 евро. А човек може да си купи обикновен Голф за 17 до 27 хиляди евро. С него изминаваш с едно зареждане до 700 километра, а с електрическия трябва да търсиш зарядно устройство след 190 километра.
Налага се следният извод: дори държавата и автомобилната индустрия да ми дадат насърчителна премия от 4 000 евро, аз не мога да си позволя електромобил. Цените просто не съответстват. Нито един германски производител на автомобили не е успял досега да предложи технически зрял електромобил, който да представлява истинска алтернатива на обикновените бензинови и дизелови автомобили. И девизът "Трябва да го имам!", отнасящ се до смартфоните, скоро няма да се наложи - с или без 4 хиляди евро бонус.
Иновационен проблем
Най-малко пък при германските модели. Не мога да се освободя от усещането, че германската автомобилна индустрия не се отнася към електромобилността с необходимата сериозност. Автомобилният експерт Щефан Братцел дори говори за "иновационен проблем": 70% от развойната дейност на германските автомобилни фирми е насочена към конвенционалните двигатели, и преди всичко за оптимизиране на разхода на гориво при дизеловите и бензиновите агрегати. Нерядко и с мошеничество.
От гледна точка на автомобилните производители това е разбираемо. "Търсенето на електромобили в Германия е слабо, печалбите са ниски, а цените са прекалено високи в сравнение с конвенционалните модели. Електромобилите са играчка за богатите, но ние няма да станем по-богати от тях. Защо тогава да влагаме пари в изследователска и развойна дейност"? Така разсъждават те.
Политическите грехове
Германското правителство самó се постави под натиск, като обяви гръмогласно, че до 2020 година по пътищата на страната трябва да се движат 1 милион електромобили. И тъй като тази цел съвсем очевидно не може да бъде постигната, то извърши два регулаторно-политически гряха: първо - реши да налива държавни субсидии в един бранш, който прави милиарден оборот и печели отлично, което в една социална пазарна икономика е непростим грях. И нека никой не ми разправя, че това не било субсидия, защото автомобилният бранш поемал половината от насърчителната премия; и второ: за тази насърчителна премия ще бъдат разходвани пари на данъкоплатците, т.е. обикновеният човечец ще финансира играчките на богатите.
Сдружението на данъкоплатците нарича това "чиста проба планова икономика". Екологичните сдружения пък смятат индивидуалния транспорт в дългосрочна перспектива за остарял модел. Щом ще се дават публични средства за насърчаване на транспорта, тогава по-добре е това да се прави за обществените транспортни системи, казват еколозите.
Нека останем на екологична вълна: електромобилите не са непременно екологично съобразни, поне докато Германия продължава да използва въглища за производството на електроенергия. А за самото производство на един електромобил се заплаща същата екологична цена, т.е. струва на природата толкова колкото и производството на един конвенционален автомобил. Казано иначе: електромобилът не е чудодейното лекарство срещу климатичните промени.
Ще имат ли куража?
Екологичната политика на германското правителство ще си остане неубедителна, докато то не въведе ограничение на скоростта по магистралите. Това ще ни спести не само тонове фин прах, но и ще намали драстично броя на загиналите при катастрофи. И на практика тази мярка е безплатна. Данъкоплатецът няма да даде и цент от джоба си. Предпоставка за това обаче е смелостта да се противопоставиш на могъщото автомобилно лоби. Но кой ли политик в Германия има тази смелост?