Игра на стражари и апаши

Още преди една социоложка (от МБМД) да му я каже, премиерът вече изпълняваше тази рецепта, опирайки се вероятно на здравия си усет, който досега видимо не го е лъгал: „Кадрови промени няма да направи, защото противниците му ще кажат: "Ето, той си призна". Записи от СРС-тата ще продължат да излизат, но ефектът от тях започва да намалява. В един момент ще ни е все едно. Борисов трябва да премине в офанзива, да сложи другаде акцента и да преориентира общественото внимание.”

И Борисов се опита да премести ударението, като извика – за кой ли път – примамливия образ на бъдещите магистрали и спортни зали в телевизионния ефир: “Желание имам да видя България с магистрали, зали, метрото и след това хората ще станат по-богати. Магистралите ще отпушат всичко и тогава ще се вдигнат доходите. Магистралите са артериите на един организъм.”

Ало, ало!

На българския премиер несъмнено му помага и мъглявата публична представа за ред и правова държава. Според общоприетия възглед в страната правилата са за глупавите, смотаните и за тези, които не могат да си платят. Голяма част от хората въобще не разбират, че ходатайството за държавна служба, така наречената шуро-баджанащина, отдавна пречи на държавата, прави я неработеща и некадърна точно колкото е некадърен и неефективен един средно статистически държавен чиновник, назначен с обаждане „отгоре” без оглед на ценз и качества.

Ходатайството си е ОК, всички го правят, това да ни е проблемът. Ами, май точно това ни е проблемът – неспособността да прилагаме и спазваме правила и процедури, което е гръбнакът на демокрацията, ако и ние използваме примери от анатомията. Затова и живеем така. Освен народопосихологическите фактори, обществената преценка се затруднява и от факта, че границата между стражарите и апашите е несигурна. Иначе казано, лошите подслушват добрите, а добрите са добри, защото са подслушвани от лошите.

Разговорът загрубя

„Реформирането на държавните институции се възприема по един примитивен начин - чрез подслушване на цялата управленска йерархия с цел ограничаване на корупцията и поддържане на централизиран контрол", коментира политологът Огнян Минчев. "Така оръжията за "реформа" на държавата се оказаха еднакви с оръжията на милиционерската мафия за разграбване на държавата. Тук нормалният разум губи представа кой е крив и кой е прав. Стигна се до парализа на средното ниво в държавната администрация, която и без това не е особено ефективна.”

„Оставката на Цветанов ще е достатъчна”, твърдят от друга социологическа агенция - „СОВА 5”. "Кашата със СРС-тата дойде от вътрешното министерство и от прекаленото увличане в някои действия на Цветан Цветанов, затова той трябва да понесе политическа отговорност.” Оставката на Цветанов очевидно не стои даже и в джоба му, и тъй като Борисов е доказал, че не е сантиментален, когато трябва да се раздели с колега, обяснението е, че не може да го стори, без да понесе съществени удари и вреди.

А сега накъде

Първата силна атака срещу правителството не успя. Борисов изпревари удара с поискания вот на доверие и си гарантира парламентарно спокойствие за шест месеца. Но не може да спре това, което ще продължи да излиза – от хора на ДАНС ли, на МВР ли, или от нечия метална каса. Следващата акция - според спекулациите и прогнозите в българските медии - се очаква след две седмици.

Ударът не свали Борисов на колене, но го накара да се обяснява всекидневно, засега в страната. Не е трудно да си представим и какви са нагласите в Брюксел и Страсбург, където опозицията също е представена - в партии, интернационали, с лобита и евродепутати. Несъмнено е направил впечатление и фактът, че Борисов бе подкрепен само от националистическата „Атака”.

„Милиционерската олигархия, която стои зад атаката срещу правителството, днес е отслабена кадрово", анализира Огнян Минчев. „През 1992 г. я водиха фигури от ранга на Луканов. През 2000-2001 г. червените барони успяха да си купят жив цар - макар и нискокачествен. Днес нивото е паднало.”

С няколко флашки и под диригентството на Първанов

"Свалям шапка на Алексей Петров, че с трима журналисти, един вестник и една телевизия подчини и обезличи всички медии", казва Борисов. „С няколко флашки той обезличи всички партии.” А по-късно добавя: "Като гледам изявите откъде идва атаката - над Алексей Петров има един по-голям. Дори факт е, че стенограмата с Дянков се пусна от него. Това е Първанов, който дирижира нещата и атаката срещу мен, но аз го разбирам”.

Междевременно от ДСБ посочиха победата на руските енергийни проекти в България като дългосрочна цел на атаката срещу нейния премиер. А за този успех, както е видно и без СРС-та, устойчиво работи и българският президент.

Реформаторската десница се разцепи

„Ако СДС е алтернатива, опозиция ли е на ГЕРБ”, така звучи един актуален въпрос от българския печат. И тук е много трудно да се даде верен отговор. Гласовете от Синята коалиция звучат нестройно. Въпреки единодушното гласуване с „въздържал се” на поискания правителствен вот, изказванията отвътре показват разнобой.

Едни са за пълна подкрепа на Борисов и сътрудничество с оглед на предстоящите президентски и местни избори (Ал. Йорданов, СДС). Други, като Радан Кънев от ДСБ, декларират, че „некомпетентното и хаотично управление не ни позволява да гласуваме подкрепа и доверие на кабинета „Борисов”. А много хора от десницата са просто алергични към засиления полицейски натиск и недопустимата фриволност по отношение на гражданските и лични свободи.

Избирателите засега не участват в играта, само следят топката с поглед. Когато дойдат изборите, ще е лесно само за най-твърдите партийни ядра. Е, и за клиентелата. Тя навярно вече си е избрала нова ракета-носител.