Иде десетилетието на самотата
1 май 2012
Автори на студията са Андреа Деспот, Душан Релич и Гюнтер Зойферт. Според тях през този период на застой ЕС трябва да предложи на Западните Балкани и на Турция нови мерки за практическа интеграция. Само по този начин кандидатите за членство ще могат, още преди да са се присъединили, да задълбочат европейската си интеграция във възможно най-много сфери.
Нови бариери пред членството
Стриктното спазване на критериите за прием, контролирано от органите на ЕС, стои обаче в известен дисонанс с политическите цели, преследвани от Общността. Затова не е учудващо, че в заключителните фази на присъединителните преговори водещи стават политическите съображения, както беше в случаите с приемането на България, Румъния, а така ще стане най-вероятно и в хърватския случай, посочват авторите. Останалите кандидати за членство от Югоизточна Европа наблюдават много внимателно това лавиране между политически мотивирани съображения за прием и стриктното спазване на критериите.
Сред тях се затвърждава впечатлението, че пред членството изкуствено се поставят все по-високи бариери. В Турция например това впечатление отдавна се е затвърдило: 60% от населението все още желаят присъединяване към ЕС, но само 25% вярват, че това може да стане през следващите 10 години. Като основна причина местните хора виждат ислямската принадлежност на страната и предразсъдъците на Европа спрямо исляма.
Ренационализирането на политиката
С оглед на нарасналия брой партньорски държави и засилващата се хетерогенност на интересите им, за Европейската Комисия става все по-трудно да играе интегрираща и посредническа функция, констатира още студията. Днес страните, кандидатстващи за прием в Общността, са принудени да се съобразяват не само с институциите на ЕС, а и с един многогласен хор от държави, чиито послания са отчасти доста противоречиви. Така например Атина блокира Скопие заради езиковия спор, Румъния пък поиска от Сърбия да признае 45-те хиляди власи за румънско малцинство, а България формулира свои условия по отношение на българските малцинства в Сърбия и Македония.
Дистанцията към ЕС в някои случаи се подсилва поради политически изисквания от Брюксел, които в страните-кандидатки се възприемат като нарушаване на националното им самосъзнание. В някои държави етническата и религиозно-национална идентичност на държавата служи като легитимация за запазването на авторитарни структури, за нарушаването на малцинствени права и за подклаждането на междудържавни конфликти. Затова ЕС изисква не само преодоляването на очевидни дефицити, свързани с корупцията и правовия ред, но и работи за реформирането на етно-религиозните национални концепции. Подобни трудности се забелязват в повечето страни от Западните Балкани.
В Македония например националноконсервативната част от славянския политически елит в момента явно се грижи не толкова за изпълнението на критериите за прием в ЕС, колкото за това да "възроди" македонската идентичност, инвестирайки политически и финансови ресурси в създаването на антично македонско национално съзнание. В центъра на столицата Скопие наскоро беше издигнат гигантски паметник на Александър Велики, а правителствените сгради се оформят в "античен стил". Силовото налагане на нова държавна идентичност е пряка последица от езиковия спор с Гърция и допълнително изостря етническото и политическо разцепление в обществото, защото една трета от населението - а именно албанската му част - изобщо не може да се идентифицира с подобна "антична Македония".
Какво трябва да направи Брюксел?
Ако ЕС не иска окончателно да загуби влиянието си над Западните Балкани и Турция, той трябва да разработи нова политика, която хем да дава перспектива за нови присъединявания, хем да му предоставя нови възможности за въздействие над страните-кандидатки.
За да стане подобна стратегия привлекателна и за кандидатите за членство, са нужни мерки, които нагледно да покажат на правителствата и народите на въпросните държави предимствата, произлизащи от европейската интеграция. В същото време въпросните мерки трябва да допринесат за създаването на икономическите и социални предпоставки за евентуално по-късно членство. Ако двата процеса не протекат паралелно, ЕС ще трябва да се раздели с лидерската си роля в региона.
Обобщение на "Stiftung Wissenschaft und Politik, SWP-aktuell, April 2012"
АГ, ЩВП, СВП, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева