Изборите за Европейски парламент и тенденциите, които те очертаха

Въвеждането на правилото за отседналост преди първите европейски избори в България беше замислено като ход, който трябваше да осигури – нека го наречем служебна победа срещу Движението за права и свободи. Да припомня – с поправка в закона беше направено така, че право да участват в изборите за ЕП имат само българските граждани, живели на територията на ЕС през последните 3 месеца. От тази промяна беше пряко засегнат електоратът на ДПС, и по-специално българските изселници в Турция, които на всички избори пристигаха организирано с автобуси, за да пуснат гласа си за ДПС, и които въведоха термина “изборен туризъм”. След изборите в неделя можем да направим следния извод: Много добрият резултат за партията на Ахмед Доган и без гласовете на българските изселници показва, че въведеното правило за отседналост много мощно е мобилизирало ДПС-електората. На практика едно решение на парламента изигра ролята на много по-мощен стимулиращ и мобилизационен фактор за избирателите на ДПС отколкото всички останали средства, като агитационни материали, предизборни послания, обиколки из страната, концерти и т.н. взети заедно. И още един извод се налага от добрия резултат на ДПС – очевидно партията на Доган се е научила на нещо, което засега не се е удало на никоя друга партия в България, а именно – участието ти във властта да не води едновременно и до отлив на доверие и подкрепа за теб. Всъщност движението никога не е крило амбициите си да докаже, че е в състояние да привлича и гласове, които нямат етнически мотивирано политическо поведение, или с други думи – хора, които знаят и добре биха могли да осребрят факта, че ДПС е ефективен асансьор към властта в България. Тези амбиции на партията на Доган сега намират потвърждение и реално изражение.

Като друга тенденция се откроява смяната на посоката в нагласите спрямо управляващата партия БСП. Никога досега българските социалисти не са взимали по-малко от 740-750 хил. гласа на избори в България. Сега цялата им коалиция събира едва 414 хиляди гласа, или около два пъти по-малко от минимума, който столетницата е свикнала да печели. А това е тежък удар за една управляваща партия.

Оттук се налага е следваща тенденция, която вече чука на вратата. Резултатите на ДПС и на БСП, следващи точно обратни посоки на движение, ще даде на движението основание да тръгне на предоговаряне на позициите вътре в управляващата коалиция. Основен двигател на това предоговаряне ще бъде Движението за права и свободи, което ще поиска нови правомощия и разширяване на влиянието си в изпълнителната власт, а защо не и ограничаване на наказателното преследване срещу свои представители в започналата корупционна сага в България? Очевидно е, че “преяждането” с власт от партията на Доган не е било достатъчно. Сега усилията изцяло ще бъдат насочени към преразпределение на зони на влияние в местната власт.

А това, което се случва на местно равнище в България, е тревожно, защото там виждаме едни намиращи се на ръба на закона, т.е. полупрестъпни организирани интереси, битката за които ще се пренесе в полето на местните избори. В същия този контекст можем впрочем да разглеждаме и резултата на ДПС на изборите от неделя – тук вероятно ще станем свидетели на серия от сблъсъци на корпоративни интереси на местно ниво, като основният фокус на тези сблъсъци ще бъдат районите, в които досега трайно влияние имаше Българската социалистическа партия, и които сега ще бъдат атакувани много ожесточено както от ДПС, така и от партията на столичния кмет Бойко Борисов - ГЕРБ. На този фон не е изключено да продължи и серията от политически убийства в България поради нарушените интереси на тези местни полулегални полупрестъпни организирани групи.

Колко жалко, че първите избори за българско представителство в Европейския парламент вместо да се превърнат в триумф за европейската идея на България, отново станаха заложник на всевъзможни интриги от политически и икономически характер. А това означава, че България стартира в европейската политика не с “гол”, а по-скоро с “пас”.