Изборите за Европейски парламент
13 април 2007Изборите за европейски парламент наближават, а кампанията, макар и неоткрита официално, вече набира ход. Социолозите предвиждат ниска избирателна активност. Последното обаче не е съвсем сигурно, като се има пред вид, че за всички партии предстоящите избори ще имат преди всичко вътрешнополитически отзвук. На тях ще премерят силите си, още повече, че в лицето на ГЕРБ има нов силен играч, който при добро представяне ще има амбиции за нещо повече от няколко депутатски места в Европарламента.
Все по-усилено се говори и за предсрочни парламентарни избори в България. Ако някой от НСДВ, ДСБ или СДС не вкара депутат, това безспорно ще има много сериозни последици за вътрешнопартийния живот в тези формации. За ДПС тези избори ще бъдат важни от гледна точка на европейската им легитимация като над-етническа партия в рамките на българската политическа система. За БСП е важно да утвърди лидерското си място в страната. Това означава, че партиите ще хвърлят не по-малко ресурси за тези избори отколкото друг път и те няма да имат нищо общо с официално обявените пред Сметната палата цифри. И за тази кампания ще бъдат похарчени няколко десетки милиони лева, които ще отидат най-вече в медиите. Това на свой ред означава активно облъчване на избирателите и може би по-висока избирателна активност.
Вече могат да се забележат следи от платени публикации, които няма да назовавам пряко, защото, разбира се, нямам доказателства. Само ще уточня, че от журналистическа гледна точка водачката на една листа не може да предизвика едноседмичен интерес, само заради това, че е млада и руса. А вторият в друга листа да бъде вкарван във всички новини с новината, че се оттегля от надпреварата.
Очевидно е, че и тези избори няма да са по-различни от останалите и, за съжаление, по-скоро ще приличат на избори за местна, българска власт, отколкото на избори за Европейски парламент. Мисълта ми е, че тези избори можеха да бъдат използвани от политиците за една допълнителна разяснителна кампания относно смисъла на членството ни в Европейския съюз. Разбира се, има все още време това да се случи, но като имам предвид начина, по който някои партии и то исторически про-европейски започнаха кампанията си, съм по-скоро скептичен. Имам предвид ДСБ. Основното послание на партията на Костов, която има най-голям принос за европейския път на България, дотук е за увеличаване на пенсиите с 30-40 %, нещо, което първо е невъзможно и крайно популистко, и второ, няма нищо общо с Европейския съюз. Вярно е, че в ДСБ имат и една европейска тема – тази за твърдото противопоставяне на членството на Турция в общността, но тя е толкова сложна и толкова далеч от българския избирател, че звучи абстрактно. А и начина, по който ДСБ я изтърва в публичното пространство, говори за повърхностно и конюнктурно решение.
И след като тази партия не може да поведе такъв разговор, какво да очакваме от останалите, които превърнаха политиката в добре печелеща икономика. Разбира се, само за собствените им частни интереси. От тази гледна точка първите за България избори за Европейски парламент ще минат както всички останали. И това е жалко. Защото членството на България в Евросъюза е абсолютна новина. Може би най-добрата в 13-вековната история на страната.