Изгубените деца на Републиката

Франция се олюлява, но не пада. В “града на светлината“, както обича да се нарича Париж, светли образи заемат местата на опасаните с взривни колани прислуги на смъртта. Това са малките герои на деня. Доброволците, които търпеливо чакат на опашка, за да дарят кръв. Лекарите и медицинските сестри, притекли се на помощ в болниците, без да са ги викали. Имамите, които на развален френски, но от сърце заявяват, че не искат тази кръв да лепне по техните ръце. Хилядите хора, които пеят Марсилезата и пълнят улици и площади, за да запалят свещи в памет на жертвите - напук на забраната за събирания на обществени места, напук на предупрежденията за терористична заплаха. Да, съпротивата в тази война има много лица.

Креатури на омразата

Разбира се, в страната има и немалко гневни и обезкуражени хора, които искат да се отцепят от ЕС и от целия свят. Има хора, които не замълчаха по време на минутата мълчание в памет на жертвите. Не бе сформиран и "светият алианс", обединяващ всички партии във войната срещу армията от самоубийци. Но нали точно това доказва, че демокрацията във Франция е жива.

Страната ненадейно се превърна в опитно поле на един нов джихад. И няма нищо случайно в това, че фронтовата линия на тази асиметрична война преминава именно през бохемските квартали в източната част на Париж. Въпреки щедрите социални закони и въпреки усилията за интеграция на хората с чужди корени, във френските предградия се родиха и израснаха креатури на омразата. Тези изгубени деца на Републиката не знаят нито добро, нито лошо. И дори с цената на саморазрушението те просто искат да заличат онова, което им се струва недостижимо. А именно - френската лекота на битието, безгрижието, радостта от живота.

Корените на терора

Посягайки към закона за обявяване на извънредно положение от времената на Алжирската война, президентът Оланд сам насочи разговора към неспокойното начало на Петата република. И наистина: корените на френския джихад се крият именно в неосмисленото колониално минало, в инструментализирането на явната и мнима дискриминация на мюсюлманското малцинство.

Да, голяма част от имигрантите отдавна са намерили своето място във френското общество. Само че “ретроколониалното писане на история“, както го нарича ислямоведът Жил Кепел, тласка все повече млади мъже, които са французи само по паспорт, към човеконенавистната идеология на джихада. Мохамед Мера, французинът с алжирски корени, който е само едно от имената в дългия списък на терористи "домашно производство", извърши чудовищния атентат в Тулуза навръх 50-тата годишнина от примирието между Франция и Алжир. Институциите на Петата република са резултат от терора, продължил да върлува из Франция и след оттеглянето ѝ от алжирска земя. Сега те трябва да се погрижат страната да победи и в тази нова война.

Михаела Вигел, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main