Изгубените протоколи от Сталинград

В публикуваната си неотдавна книга "Сталинградските протоколи" германският историк Йохен Хелбек очертава за пръв път обхватна картина на онова, което са преживели съветски цивилни граждани и войници по време на битката за Сталинград. Повод за книгата е откриването на уникални и автентични източници от онова време.

"Няколко московски историци са изслушали и записали разказите на 215 очевидци - генерали и комисари, обикновени войници и цивилни граждани", казва Хелбек. Много от разговорите с тези свидетели на събитията са били водени в окопите. Десетилетия наред записите на тези разговори са били засекретени. Едва сега те излизат на бял свят.

Потресаващи са особено разказите на цивилните граждани. В протоколите са записани например разговори с миячката на чинии Аграфена Позднякова - майка на шест деца, прогонена от дома си след нахлуването на германците. Дълго време тя се укрива със семейството си в един окоп. "На 27 (септември) избухна силна канонада. Мъжът ми и дъщеря ми бяха убити, аз и другите деца бяхме засипани в окопа."

Заповедта на Хитлер гласи: "В Сталинград не трябва да остане и камък на земята". Цивилните трябвало да бъдат прогонени в степите или откарани в лагери за принудителен труд.

Депортациите и гоненията започват непосредствено след навлизането на германците в Сталинград. Хиляди хора са заставени да се явяват в т.нар. сборни пунктове. Когато започва съветската контраатака, в града са останали вече само 15 000 цивилни граждани, завряни в развалини и дупки, мръзнещи на жестокия студ и останали без троха хляб. Градът им е почти напълно сринат.

И от съветска страна идват жестоки заповеди. "Нито крачка назад!", заповядва Сталин. След този указ хората вече не могат да се евакуират от града преди битката. Безмилостното отношение към тях е мотивирано от стратегическото положение на града. "Сталинград носи името на Сталин. И точно затова за германците покоряването на града, а за руснаците - отбраната му - на всяка цена придобиват върховно политическо значение", обяснява историкът Торстен Фридрих.

Заповедите на Хитлер и Сталин имат отражение и върху историческата наука и нейните интерпретации на Сталинградската битка. В германските исторически изследвания от 50-те години на миналия век тя се представя като битка за власт между двама диктатори, заради която са пожертвани стотици хиляди хора. Тази интерпретация обаче е остаряла. Според Йохен Холбек, Сталинградската битка не може да се разглежда само като сблъсък между две политически системи и два народа. "Така и двете страни са представени като жертви, а това не е точно така. Германците водят нападателна война, а това превръща за руснаците Втората световна война в освободителна война срещу фашизма", казва Хелбек.

От Сталинградските протоколи ясно се вижда, че съветските войници разглеждат войната срещу Хитлер като освободителна война. "Комунистическите комисари от Червената армия успяват да мобилизират родолюбието на хората и да ги накарат да се бият срещу "фашистките агресори", коментира Хелбек.

Дали обаче тези протоколи отразяват достоверно мотивацията на войниците? Та нали онези, които са отказвали да служат вярно на системата, са могли да очакват само терор и смърт?! Според Йохен Хелбек в достоверността на записите не може да има съмнение, защото със свидетелите са разговаряли не партийни функционери, а историци. Изключено е при това положение свидетелите от страх пред сталинския терор да са давали неверни показания.

Тези свидетелства показват, че старото клише за войници и цивилни граждани, които са участвали във войната срещу Хитлер чисто и просто защото са се страхували от сталиновия терор, не отговаря на истината. Протоколите свидетелстват по-скоро за хора, които доброволно и самопожертвователно са участвали във войната, защото са желали освобождението на родината си от агресорите.

Трябва ли историята на Сталинградската битка да се напише наново? - Не, смята Хелбек. Протоколите обаче показват по-обширна картина за това как са се развили събитията и какво са преживели хората. 

Автор: М. Тодескино