Измамата - начин на живот

В последните месеци все по-често научаваме новини и чуваме предупреждения за масовото процъфтяване на различни измами: най-застъпени като че ли си остават телефонните, като несъмнено се разширява и техният регистър. Въображението на бандитите не спи, работи на актуални вълни. Преди най-разпространен бе случаят с катастрофирал син или дъщеря, сега се разгърнаха схемите с отвлечен близък, който ще бъде освободен след даване на откуп, или с пострадал от земетресението, спешно нуждаещ се в бедата си от едни хилядарки.

Несъмнено най-чести жертви на измамниците са възрастни хора, дори и добре образовани. Паниката ги стъписва, обърква и вади от равновесие, така че са готови да извършат немислими глупости, да повярват на всяка зле скалъпена телефонна историйка и да се лишат от спестяванията на живота си.

Този тип измами можем да наречем условно “кокошкарски”, макар че бяхме свидетели и на случаи с големи суми в евро и английски лири. Например с онази възрастна жена, която смятала, че спасява сина си, а впоследствие се самоуби, защото не можа да понесе чувството си за вина. Телефонните измами не са безобидни и не ги омаловажавам с условното им наименование, само подчертавам по-аматьорския им характер. Бандитите пробват и ако стане - стане, пък и не рискуват особено.

От алчност ли, от глупост ли?

За нововъзникването на финансовите пирамиди например се изисква доста повече и по-експертна подготовка и здрава организация. Учудващо е, че все още се намират вярващи в лесния икономически просперитет люде, готови да “вградят” някакви си излишни сто бона с цел утрояването им за година само. От алчност ли, от глупост ли се случва или пък това е мистичната предопределеност на лесните пари: да изчезнат, както са и дошли?

Спомняме ли си още шеметния възход на фараоните-измамници след промяната? Тогава повечето българи все още бяха достатъчно наивни и икономически неподготвени, за да се уловят на всяка въдица. Доста хора безмилостно изгоряха, съдебното дело срещу станалия нарицателен Иво Недялков се точи и преточва повече от десетилетие - и вече всички следи са заметени. По онова време процъфтяваха и строителните пирамиди, обещаваха се “Град на мечтите” и прочие райски поселища, а милиони левове и долари заминаха в неизвестни посоки. Тогавашните псевдопредприемачи днес необезпокоявано си живеят в богатите европейски столици и курорти.

Утопиите на нашето време

Обяснение за колосалния размах на измамите в началото на прехода намираме днес, дистанцирани от онова наивно във всяко едно отношение време. Бяхме главозамаяни от всевъзможни надежди и утопии, и една от най-големите бе, че между свободата и благоденствието съществува знак на равенство. Сега обаче уж сме натрупали поне елементарна зрялост подир безмилостните шамари, отнесени от първоначалното натрупване на капитала, а също така обществен и личен опит - та нали ред статистики твърдят, че всеки трети българин е станал жертва на някакъв тип измама.

Уви, в повечето бедни балкански страни нито един урок на близкото и по-далечно минало не е научен. Защото измамните схеми не са само български патент, да не се самооблащаваме, ширят се и в бившите югославски републики, и в Албания, дори с нестихващ балкански ентусиазъм успешно се “изнасят” и към развитите европейски държави, където също живеят достатъчно почтени наивници.

Малко обяснения за многото измами

Предполагам, че една от основните причини, подир мизерното и безперспективно съществуване, е манталитетът, с който се развиват “бизнеси” и се забогатява. Той задължително включва измамата, надхитрянето на “будалите”, копнежа по “големия удар”, който да ти оправи живота веднъж завинаги, ловенето на риба в мътна вода, незачитането на закона, предназначен за разни наивници.

В тази връзка не бива да пропускаме и острото, доловимо дори с кожата понякога чувство за отсъствие на работещо правосъдие и налична държава. Тук сякаш сме подчинени на правилото: всеки да се оправя и оцелява както може и намери за добре, ако ще да го мамят, ако ще да мами. По стечение на обстоятелствата днес си фараон, утре роб, защото натрупаната национална памет се срива и заличава на всеки 30-40 години, и докато новите кърджалийски времена се вместят в някаква цивилизационна рамка, то пак се налага да започваме отначало. И май в това се състои и най-голямата измама...

Автор: М. Иванова, Редактор: А. Андреев