''Изпуснаха'' ли американците Близкия изток?

"Съединените щати се измъкват от отговорността си да защитават сигурността и мирния диалог в Близкия изток", отбелязва пред Дойче веле Хасан Мнеймне от Германския фонд Маршал. Само за няколко години Близкият изток многократно увеличи своя взривоопасен потенциал. Наред с Либия, Египет, Иран и Сирия, напоследък във фокуса на световната общественост са и кървавите битки в разпадащия се Ирак, както и отново пламналата палестинско-израелска конфронтация. След палестинските ракетни нападения и ответните удари на Израел, сега конфликтът се насочва към следващото ниво - вероятна голяма офанзива на Израел в ивицата Газа.

След като задвижената от американския външен министър Джим Кери мирна офанзива не стигна доникъде, сега американците са изправени пред развалините на своите усилия. Хасан Мнеймне е на мнение, че отговорност за това носи и близкоизточната политика на президента Обама: "Голяма част от сегашния хаос в региона е резултат от вакуума, оставен от Съединените щати". САЩ очевидно нямат стратегическа визия, респективно не биха могли повече да се явяват фактор за стабилност за регионалните си съюзници.

Провал на различни, противоречащи си доктрини

Експертът по сигурността Виктор Дейвис Хансън споделя това мнение и наскоро писа в статия за онлайн изданието "National Review" как Обама е загубил Близкия изток. Правейки много остра равносметка, професорът от Станфордския университет упреква президента, че поставя идеологията над опазването на трудно извоюваните успехи в региона.

"Вашингтон пост" определя сраженията в Ирак като особено драстичен пример за настоящия провал на американската близкоизточна политика. Настойчиво повтаряната теза на правителството на Обама, съгласно която само правителство от шиити, сунити и кюрди би могло да предотврати най-лошото, е наречена "Фата Моргана" от изданието, което призовава да се осъзнае реалната опасност от разпадане на Ирак.

Мнеймне критикува липсата на достатъчно предвидлива политика. "Знам, че това звучи остро, но иначе не мога да обясня защо се оказа възможно Сирия да се превърне в инкубатор на джихадизма, който е по-голям и по-опасен от това, което сме виждали в Афганистан." Мерките против това явление са можели да бъдат взети още преди години. "Днес трябва да мобилизираме големи ресурси, за да противодействаме на това, което се разиграва в Сирия и Ирак", казва експертът.

Правителството на Обама има лошия навик да се ръководи от пожелания в близкоизточните си стратегии, пише още "Вашингтон пост". Сред тях е както нереалистичното - от днешна гледна точка - настояване за оставка на сирийския президент Асад, така и надеждата, че египетските генерали-превратаджии ще поведат страната към демокрация.

Според Хасан Мнеймне слабост е и това, че президентът Обама не е последователен в близкоизточната си политика - доктрините му от последните години са три и си противоречат взаимно. В първата беше обявено по повод на ситуацията в Либия, че американската външна политика не се ръководи само от интереси, а в много по-голяма степен от ценности. Втората противоречива доктрина се въртеше около често цитираната "червена линия", отвъд която сирийският президент Асад беше прекрачил с употребата на химически оръжия. Само дето Обама не предприе въздушните удари, с които беше заплашил. В крайна сметка в речта си в академията "Уест Пойнт" Обама направи поредния 180-градусов обрат и отново постави в центъра американските интереси, без да се интересува от това кои ценности са застрашени.

В Близкия изток Америка успя да се отчужди от приятелите си, да окуражи враговете и да умножи радикалния ислямистки терор, обобщава Виктор Дейвис Хансън в "National Review". Това дава отражение и върху позицията на американците в региона - тя е толкова слаба, колкото не е била отдавна. Така например администрацията на Обама заплаши египетските генерали с прекратяване на военната помощ, която възлиза на милиарди, ако не сложат край на нарушенията на човешките права. Междувременно обаче американският външен министър Кери посети Кайро и тихомълком обяви възстановяването на военната помощ - и то независимо от факта, че само няколко дни по-рано бяха издадени множество смъртни присъди срещу привърженици на бившия президент Морси.

Къде е стратегическата визия?

Съмнително е и дали иракският премиер Нури ал Малики ще се вслуша в американското искане за ново правителство, което да включва представители на всички региони и на всички народностни групи в страната. Изглежда, че Малики не е особено разтревожен от отказа на американците да му окажат военна помощ по въздуха в борбата срещу ИДИЛ, в случай, че не изпълни горното условие. Очевидно Иран и другите му съюзници компенсират липсващата американски подкрепа.

Съединените щати все още биха могли да обърнат нещата в своя полза, като цената за това дори няма да е прекалено висока, смята Хасан Мнеймне. За възстановяването на водещата роля на американците в региона не е необходимо да се изпращат сухопътни войски, не става дума дори за увеличаване на финансовите ангажименти. Препоръката на Мнеймне е Съединените щати да уверят своите съюзници, че имат стратегическа визия за региона и че се ангажират с изпълнението й.

Макар САЩ в момента все повече да губят лидерската си роля, Мнеймне е сигурен, че "все още живеем в свят, в който има само една суперсила. Тази суперсила не бива да се проявява като световен полицай, а да играе ролята на защитен чадър, под който да се постигат регионални споразумения".