Израелци, евреи, израелити

Как се наричат последователите на юдаизма? А евреите, които живеят извън Израел? И какво ни казва историята на този въпрос? Професор Михаел Бренер от университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен, който е и директор на Центъра за израелски изследвания в Американския университет във Вашингтон, предлага някои отговори.

Какво е "Ерец Израел"?

Малко след създаването на държавата Израел през 1948 година, живеещият в Бостън еврейски философ Симон Равидовиц се обръща с необичайна молба към израелския премиер Давид Бен Гурион. Според Равидовиц, държавата трябва да се казва не просто "Израел", а "Ерец Израел", тоест - "Страната Израел"; или пък "Мединат Израел" - "Държавата Израел".

Философът обяснява предложението си така: вече от хилядолетия "Израел" (или "Исраел") е обозначение както за еврейския народ, така и за последователите на юдаизма. "Израил" означава "Който се бори с Бога" - това е името, което получава родоначалникът на евреите Яков, след като се бори с ангел или със самия Бог. Потомците на Яков влизат в историята с имената "деца на Израел" или "народът на Израел". Най-известната юдейска молитва "Шма Израел" ("Чуй, Израел") се отнася не до държавата Израел, а до потомците на Яков, които практикуват юдейската религия.

Симон Равидовиц твърди, че ако новооснованата държава остане с името "Израел", това ще доведе до много недоразумения, защото ще се заличи разликата между народ и държава. Освен това, продължава философът, няма как да говориш за израелци-мюсюлмани и израелци-християни, след като името "Израел" се отнася само до хората, изповядващи юдаизма. След дълга преписка с Равидовиц накрая Бен Гурион все пак решава да остави предложението му без последствия.

"Защо не ни оставят намира?"

Допреди 1948 година също се водят продължителни дискусии за името на новата държава. Сред предложенията фигурират имена като "Цион" и "Юда". Основателят на политическия ционизъм Теодор Херцел в своите трудове често пише за "страната на седемчасовия труд". Той мечтае за държава, която е образец за социално, техническо и политическо развитие, и си представя общество, където хората работят само по седем часа на ден: едно предложение, което през 19-ти век звучи направо сензационно.

За Херцел тази идея е толкова важна, че той проектира дори флаг за новата държава със седем звезди, които символизират седемчасовия работен ден. Впрочем, Херцел си представя, че държавата на евреите може да бъде създадена и другаде, не непременно в Палестина. Например - в Аржентина, Източна Африка или Кипър. За него не е толкова важно къде ще възникне държавата, важно е на фона на надигащия се антисемитизъм евреите да имат някаква алтернатива извън Европа.

През 1896 година той пише: "Навсякъде почтено се опитахме да се слеем с околните народностни общности и само да запазим вярата на своите отци… Не ни го разрешават. Напразно сме верни, а понякога дори прекалено пламенни патриоти, напразно даваме същите жертви в имущество и кръв като нашите съграждани, напразно се опитваме да множим славата на своите отечества в изкуството и науката, да множим богатствата им чрез търговия и транспорт. В тези наши отечества, където живеем вече столетия, нас ни навикват като чужденци… Защо просто не ни оставят намира? Не вярвам обаче, че ще ни оставят намира."

Евреите са граждани на различни държави

Херцъл шокира германските, австрийските и швейцарските граждани от юдейско вероизповедание с твърдението: "Ние сме един народ. Един народ." Защото тези негови съвременници масово се чувстват именно германци, австрийци или швейцарци, за тях еврейството се изчерпва само с религията им. Нещо повече: доколкото е възможно, те гледат да избягват думата "евреин", с която антисемитите през 19-ти век твърде много злоупотребяват.

Вместо "евреи", мнозина от тях предпочитат да се наричат "израелити" и по този начин на езиково равнище да покажат, че става дума единствено за верската им принадлежност към юдейството. Държавите също отчасти приемат това наименование. В Германия еврейските общности започват да се наричат израелитстки културни общности", австрийските евреи основават "Австрийско-израелитски съюз", а швейцарските евреи създават "Сдружение на швейцарските общини на израелитите". Още по времето на Наполеон във Франция възниква "Централна израелитска консистория".

Много от тези и сходните им обозначения се запазиха и след създаването на държавата Израел. Сбъдна се обаче прогнозата на Равидовиц: те наистина доведоха до недоразумения. Израелитските културни общности много често биват наричани "израелски". През 1996 година тогавашният председател на Централния съвет на евреите в Германия Игнац Бубис беше официално поздравен от председателя на Централата за политическо образование за хубавата реч, произнесена от "неговия" президент - имаше се предвид разбира се речта на израелския президент Езер Вайцман. Бубис лаконично отговори: "Моят президент Херцог винаги държи хубави речи". По това време президент на Германия беше Роман Херцог.

Недоразумение или умисъл?

Равидовиц навярно има право. Името "Израел" предизвиква най-различни обърквания. Сегашният проблем обаче далеч не е само семантичен. Когато в Париж антиизраелски демонстранти хвърлят камъни по синагогите, когато в Цюрих техните съмишленици искат да "щурмуват еврейския квартал", когато във Франкфурт срещу равина се отправят смъртни заплахи, а в Берлин забраняват антиеврейски сборища, вече не става дума просто за някакво безобидно недоразумение.

Преди Втората световна война в Европа живеят около десет милиона евреи. Днес са останали едва милион и половина - 0,2 процента от европейското население, като броят им продължава да намалява. Тези хора са французи, англичани, руснаци, германци, швейцарци по националност. Те са част от обществото, в което живеят - и искат да останат такива. За разлика обаче от някогашните общности на израелитите, те знаят, че на света има държава, която ще ги приеме, ако се наложи. В днешна Европа не държавните управници, а улицата често налита на евреите. Разбира се, във всяка демократична страна е напълно легитимно да бъде критикувана държавата Израел. Мнозина евреи обаче са притеснени от факта, че обществото около тях не дава категоричен сигнал, че признава правото на съществуване на държавата Израел. И че не се разграничава достатъчно ясно от онези, които не признават това право. Европейските евреи добре знаят, че техните родители и деди можеха да бъдат спасени, ако още преди 70-80 години я имаше израелската държава.

Много европейски евреи имат роднини и приятели в Израел. Други пък прекарват там отпуските си. Това обаче не ги прави израелци. Те самите непрекъснато спорят помежду си за политиката на Израел. А в израелитските общности в Европа могат да се чуят точно толкова различни мнения по въпроса, колкото и в самото израелско общество. Така че нека проникнем отвъд привидностите и клишетата и да наричаме нещата с точните им имена.