Имате си работа с параноик. Затова внимавайте!
3 март 2011Либия ли е страната, в която късметът напуска арабските революционери? Свалянето на властта в Тунис и Египет взе жертви, но исторически погледнато революциите там не бяха кървави и драматични. В крайна сметка не бива да се забравя, че държавните апарати в страни като Египет /подобно на Сирия и Ирак/ бяха създадени през 50-те с помощта на СССР, а понякога дори и с подкрепата на избягали от Германия националсоциалисти, т.е. основаваха се на опита на най-лошите тоталитарни режими, познати през 20 век. Ето защо е много чудно колко бързо бяха свалени режимите в Египет и Тунис. Това се дължи донякъде на факта, че тамошните владетели вече не успяваха да обяснят на хората защо всъщност все още бяха на власт. Така режимите се сгромолясаха под мощта на новата младеж.
Безскрупулният параноик
В Либия обаче е различно. Една от причините е, че границите между стария режим и младите революционери в страната не са съвсем ясни. Освен това съществуват родове и кланове, някои от които биват подкрепяни от диктатора, а други - пренебрегвани. Муамар Кадафи е владетел, който все още изглежда убеден в своята идеологическа мисия. Той може и да е параноик, но е хитър и достатъчно безскрупулен, за да продължи да се бори.
Той е много по-подготвен за евентуален бунт от други диктатори в региона. В продължение на десетилетия той отслабваше позициите на военните, за да не се създава втори властови полюс в Либия. В Тунис и Кайро в крайна сметка генералите бяха онези, които свалиха Бен Али и Мубарак. В Триполи няма такава опозиция. Защото подобно на Иран режимът там се крепи на внимателно подбрани паравоенни сили, които са се заклели във вярност на Кадафи.
Международната общност разбра навреме, че параноичен водач, слаба армия и жестоки войници са опасен коктейл, който бързо може да доведе до масово клане. С решението си да наложи санкции на кликата около Кадафи Съветът за сигурност на ООН доказа, че ако иска, международната общност може да действа бързо и решително. Можем да се надяваме, че резолюцията на Съвета за сигурност ще повлияе поне малко на военните под ръководството на Кадафи, които трябва да очакват, че все някога ще започне съдебен процес срещу тях заради нарушение на човешките права.
Удължаване на агонията?
Резолюцията обаче е и проблемна, защото ограничава възможностите за оттегляне на Кадафи. Ако Съветът за сигурност предаде казуса "Либия" веднага на Хага, то тогава Международният наказателен съд може да повдигне обвинение, което означава, че международната политика вече няма да има възможност за сделка с Кадафи, като напр. той да се откаже от властта незабавно, а в замяна да не бъде съден. Следователно резолюцията би могла да удължи агонията на Либия.
Международната общност би трябвало да е подготвена за всичко и да разполага с планове за бързо действие, ако Кадафи започне да избива либийски граждани или прибегне до химическо оръжие. Дотогава обаче е необходимо строго военно въздържание. Западът не бива да избързва. Защото това са революциите, с които арабите в Северна Африка с право могат да се гордеят. А тази гордост е най-важната основа за трансформацията на обществото там.
Всяка военна намеса от страна на Запада би била приета като военна агресия и би предизвикала обвинения в империализъм или реколонизация на Северна Африка. А това от своя страна би било най-доброто, което може да се случи на терористични организации като Ал Кайда - пише Клеменс Вергин в коментар за в. "Ди Велт".