Има ли йерархия на убийствата?

Историкът Тимъти Снайдър предлага своя отговор в книгата си "Кървави земи".

Представата на Снайдър за "кървавите земи", както той нарича региона между полския Познан и Краков до Украйна, Беларус и балтийските страни, би могла да накара ревизионистите да смятат, че са се сдобили с допълнителни аргументи в своя полза. В действителност авторът наблюдава нещата през изненадващо променена перспектива. Аргументът му е, че в този регион са загинали 14 милиона души вследствие на политиката на Сталин и Хитлер, без да се броят войниците, паднали по време на Втората световна война.

С позицията си, че всички жертви са равни, Снайдър си навлече гнева на Центъра "Симон Визентал", както и на реномирани изследователи на Холокоста и войната като Дейвид Кац или Ричард Евънс.

Холокостът не е толкова "уникален"

Наистина, Снайдър избягва всякаква йерархия по отношение на изтребленията и страданията. Сталиновите убийства на кулаци и чистките по времето на големия терор през 1937/38 г., убийствата на 100 000 етнически поляци в Русия, разстреляните преди конференцията във Ванзее евреи, съзнателно оставените да умрат от глад милиони руски, а по-късно и германски военнопленници - всички те са елементи от една обща картина в книгата на Тимъти Снайдър.

Според критиците по този начин Холокостът не изглежда вече толкова "уникален" или казано по друг начин - индустриализираното убийство на евреи в концентрационните лагери не изглежда вече така изключително. Снайдър пише например: "Представата за концентрационните лагери като най-ужасяващия елемент на националсоциалиситческата политика представлява самозаблуда; "Освиенцим" не е кулминационната точка в технологията на смъртта."

Що се отнася до "уникалността", Снайдър дори обръща аргументацията, твърдейки, че "докато комунистите управляваха голяма част от Европа, Холокостът изобщо не се разглеждаше като онова, което наистина е". В действителност там бяха избити и милиони неевреи. Западът твърде рядко признавал ролята на Червената армия за победата над Вермахта, както и страданията на народите в Източна Европа под германска окупация. Страданията на евреите били изместени към Източна Европа, а вследствие от това Западът прекалявал с подчертаването на страданията, докарани на съветските граждани от сталинизма. И двете неща представяли истината само половинчато.

Заслугата на Снайдер

На Тимъти Снайдър няма да му остане спестено подозрението, че се доближава до онези, които по време на "спора между историците" в Германия през 1986 г. се опитваха да разглеждат германските убийства по времето на Хитлеровия режим като отговор на болшевистката агресия при Сталин, опитвайки се по този начин да им дадат някакво обяснение. Негова заслуга е обаче, че задава въпроса защо, независимо от всички досегашни изследвания, истинските измерения на станалото по време на конфликта Изток-Запад остават непълно осветени. И днес това си остава европейска тема с пареща актуалност.