Има ли на кого да се оплачем?
18 октомври 2011Те изпращат оплакванията си до телевизии, депутати и съдилища. Тези, които остават нечути в делника, надигат глас в официални писма до институциите. Бедността, социалната нищета, личните несгоди, но и неспособността на политиците да разрешат най-наболелите проблеми на обществото - всичко това кара мнозина германци да отправят жалби до най-различни места.
Неслучайно германските телевизии имат специални редакции „Писма от зрителите". Те са претоварени с работа. Хората, чиито жалби са преминали безуспешно през множество институции, се надяват, че така ще получат все пак внимание и проблемът им ще бъде решен, ако медията например направи репортаж за техния случай. На месец в една редакция пристигат до 100 подобни писма.
Телевизията решава всички проблеми?
Според социоложката Дорис Луке това не е никак изненадващо. Тя казва: "Ние живеем в медийно общество. Освен това в последно време в телевизионните програми се появиха куп риалити-формати. В тях често се помага на хора, изпаднали в беда. Така се създава усещането, че ако няма кой да ти помогне, то телевизията винаги е насреща".
Най-много жалби обаче стигат не до телевизиите, а до Конституционния съд в Карлсруе. Чиновниците в него са буквално затрупани от жалби - общият им брой е около 50-60 хиляди годишно. В обикновените съдилища ситуацията е по-спокойна. В съда в Бон например пристигат по около 100 жалби годишно, а за тях отговарят четирима съдии. Бонският съдия Йоахим Клагес разказва: "В едно от писмата се искаше да бъде изключен сателит, който бил предназначен за шпионаж. И на тази жалба трябва да бъде отговорено с нужното уважение, както и на жалбите, отнасящи се до вредни вещества в някои продукти, макар че бонският съд не може да вземе решение по тези въпроси".
Бог високо - цар далеко?
Все повече германци се обръщат и директно към властта, при това лично към министър-председателя на провинцията, в която живеят. Недоразумението е очевадно: министър-председателят определя насоките на политиката, но не може да отменя решения на министрите си, нито пък да раздава работни места и жилища. „Така че в крайна сметка се отправят молби, които са абсолютно нереалистични, все едно да викаш лекар, когато ти се е спукала водосточната тръба", обяснява социоложката Дорис Луки.
Доста по-разумно е, ако жалващите се се обърнат към петиционната комисия на местния парламент, особено, ако не са в състояние да си наемат адвокат. Депутатите от тази комисия могат да организират среща между засегнатите страни, за да се постигне разбирателство между тях. Само за една година до петиционната комисия в парламента на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия са пристигнали 25.000 жалби. Дали всички поставени в тях въпроси са били разрешени е друга тема. Това обаче едва ли е възможно. В германското общество все повече хора търсят чужда помощ за разрешаване на проблемите си.
АГ/ДР/С. Грюбер, М. Липчева
Редактор: М. Илчева