Има ли нещо общо с България оръжейният търговец Виктор Бут?

След ареста в Тайланд на мрачно известния и почти легендарен руски оръжеен търговец Виктор Бут, чиято биография дори Холивуд разпозна като привлекателен касов материал („Господарят на войната”), България отново се появи в международните медии като страна със съмнителен принос в трансграничните оръжейни сделки. Нека да си припомним, че през 80-те години България наистина заемаше неадекватно за размерите си

предно място в списъка на „износителите на смърт”,

а след разпадането на съветския блок български фирми и превозвачи често се замесваха в ембаргови оръжейни сделки. Лобито на оръжейните производители и търговци в страната и до днес горчиво се вайка и кори „демократите”, които били отнели на България толкова много работни места и лесни печалби, обаче гузно отбягва неудобните въпроси. Най-вече за дълбоката аморалност на този бизнес, но и за реекспорта на евтини съветско-руски оръжия, за очевидно все още функциониращите контрабандни канали на бившата ДС или пък за производството на калашници далеч отвъд дадения навремето лиценз. Ако погледнем през тази оптика новината, че Бут е предлагал на предполагаемите колумбийски бунтовници оръжия за пет милиона долара, складирани в България, ще стигнем до две възможни интерпретации:

Първа интерпретация:

Виктор Бут е бил тясно свързан с КГБ, както твърдят редица специализирани издания и медии на Запад. И навярно все още е свързан с руските тайни служби, защото това е единственото логично обяснения за достъпа му до такива количества „специална продукция”. Като имаме предвид безграничната преданост на българската Държавна сигурност към КГБ и ключовата роля на България в оръжейното производство и експорт по времето на Варшавския договор, не е трудно да си представим, че и Бут е взаимодействал с „българските другари”. Та нали „Кинтекс” и всичките му производни в годините около политическите промени и след това, бяха под прекия контрол именно на Държавна сигурност, която държеше и каналите за така наречения „скрит транзит”, тоест – целия контрабанден трафик през България. Посветени твърдят, че тези канали са оцелели и след 1990 година, като просто са били приватизирани от бившите чекисти. Не е нужно особено въображение, за да стигнем до предположението, че Бут години наред е използвал както тези връзки и канали, така и потенциала на креещата българска оръжейна промишленост.

Втора интерпретация:

Виктор Бут е вярващ християнин („Не убивай!”) и безукорно почтен съвременен бизнесмен, който се е добрал до богатството си без подкрепата на тайните служби. Многобройните му посещения в България са имали единствено туристически характер. Чисто съвпадение е и фактът, че човек на име Сергей Бут (точно като брата на Виктор) има регистрирани фирми в София. Оръжията за колумбийските бунтовници (както преди това за няколко африкански страни) са долна измислица на западните медии. КГБ и българската ДС отдавна не съществуват, техните тайни канали са закрити или в краен случай служат за трансфер на розово масло и матрьошки.