Има ли реформи, ще има и стабилност

Според министъра на правосъдието Христо Иванов управлението може да бъде успешно, докато държи във фокуса на вниманието си поставяния от гражданите въпрос за това как в България се упражнява властта: „Рецептата за просъществуване на настоящото управление е проста: за да остава на власт, то трябва да отдава власт. Там където има тъмнина, трябва да се въвежда прозрачност. Там където има области на неограничено усмотрение и дори произвол, трябва да се въвеждат процедури и ефективни гаранции за гражданско участие и контрол. Там където има задкулисни сделки, подчинени на частни интереси, трябва да се наложи публичен процес, подчинен на ясно заявяване и защита на общественото благо. Докато правителството и парламентарното мнозинство правят реформи, те могат да разчитат на стабилност“, твърди Иванов.

Срастването между политическа, икономическа и съдебна власт

Иванов твърди, че срастването между политическа, икономическа и съдебна власт е онова, което всъщност превръща демократичния ред във фасада, зад която реалната власт се упражнява в частен интерес и по начин, изключващ законността. Какво обаче може да предприеме новото правителство срещу това задкулисие? Освен реформата на съда, Иванов поставя и въпроса за нуждата от систематична реформа на институциите, съврзани с вътрешния ред и сигурността, които би трябвало да са пазители на законността, но в България често стават цитадели на скритата власт.

Според вицепремиерката Румяна Бъчварова, която ще отговаря за държавната администрация и коалиционната политика, за да се достигне до разграждане на този модел са необходими дълбоки реформи: "Затова ние залагаме като основна точка в декларацията си реформата в съдебната система. Считаме, че това е най-стабилният път, но той не може да се извърви за една година. Реалистичният срок, който си поставяме, е пет или шест години постоянни усилия", твърди Бъчварова. Според нея е нужно също да се подобри работата на регулаторните органи в България, както и да се внесат промени в регламента за обществени поръчки.

Според Бъчварова няма опасност България да се отклони от своя евроатлантически път, независимо, че кабинетът е подкрепян от Патриотичния фронт: "тъй като формацията се е подписала под ясна управленска декларация, очертаваща политическата ориентация на страната". Вицепремиерката, в чийто ресор са и междупартийните отношения на управляващите, твърди, че една „четирипартийна коалиция е изключително сложно и голямо предизвикателство“, но според нея този формат ще се опита да наложи един нов тип политическо поведение в управлението и във фрагментирания парламент.

Докога най-сериозният финансов ресурс на България ще са еврофондовете?

Румяна Бъчварова не се наема да даде точен отговор на този въпрос и казва: „Ние смятаме, че данъчната система в България е един от най-добрите стимули за привличане на инвестиции и затова не разработваме други допълнителни стимули. Искаме да подобрим бизнес средата и да дадем ясни гаранции за законност, за да могат да се чувстват сигурни самите инвеститори, сигурни за парите си у нас. Не сме посочвали подобни мерки в управленските си приоритети, защото смятаме, че тази политика е задължителна за всяко правителство“, посочва тя. Рецептата, която Бъчварова описва, е устойчиво нарастване на вложените пари в България и то в сектори, свързани с производството, а не със сферата на услугите.

За евроатлантическата ориентация, финансовата и коалиционна стабилност

По повод бъдещето на инвестиционния проект "Южен поток" Бъчварова заявява, че то трябва да бъде решено в Брюксел и да бъде съобразено с актуалното европейско законодателство. Що се отнася до ситуацията около четвъртата по големина банка в държавата - КТБ - Бъчварова смята, че нейният фалит не би трябвало да застраши банковата стабилност на страната като цяло: „При това развитие по-скоро са застрашени публичните финанси и интересите на част от вложителите. Това е голям проблем за кабинета. Много е важно да се приложи европейската директива, което трябва да стане до началото на следващата година, а после и да видим как да се промени банковият закон, за да гарантираме и подсилим надзорните функции на БНБ, както и да бъде избрано ново нейно ръководство“, обяснява заместничката на премиера.