Има ли шанс за мир в Близкия Изток?

Ето неговия анализ, публикуван в седмичника Райнишер Меркур:

Предизборната борба в Израел започна и се води със сила, каквато не е позната на други демокрации. Ако се съди по резултатите от допитванията, правителствената коалиция няма почти никакъв шанс да остане на власт. Анкетите сочат, че партията Кадима на външната министърка Ципи Ливни би изгубила министър -председателския пост, а Партията на труда на министъра на отбраната Ехуд Барак е застрашена от пълен срив. Тъкмо срещу Ехуд Барак, бившия генерал, често се отправя обвинението, че бил с

твърде мек характер за политик

Ципи Ливни пък не може да представи армейска кариера, каквато иначе е квалификацията за израелски министър-председател. Военният удар срещу Хамас би трябвало да парира обвиненията на критиците. В едно общество, което от десетилетия носи отпечатъка от войни и армия извънредно много се котират качества като твърдост и неотстъпчивост.

Сегашната военна ангажираност обаче не може да се обясни само с предизборната борба. Щом като Израел предприема толкова масивен удар, зад демонстрацията на сила се таи страх и несигурност от това един ден отново да станат жертви. От основаването на израелската държава преди 60 години максимата на Израел е винаги да бъде нащрек и да реагира на насилието с ответно насилие, като предупреждение за всеки противник.

Военни акции, като сегашната, обаче не носят такава сигурност и това е трагичното извън обсега на самата трагичност.

Шанс за подобрение

има само, ако следващият американски президент Барак Обама и неговата външна министърка Хилари Клинтън се намесят масивно. Те трябва да действат на принципа за моркова и камшика. Това означава умерените политици от Хамас да бъдат обвързани в един политически процес, в хода на който да им се предложи перспективата за политическо признаване, ако престанат ракетните нападения срещу израелска територия. Израел пък би трябвало да прекрати строежа на еврейски селища в палестинските райони. Паралелно Барак Обама се нуждае от мащабен план за целия Близък изток. Мир в региона се създава не само в Ерусалим и в Рамала, но също и в Бейрут, Дамаск и Техеран. Без разговори със Сирия и Иран целта за един такъв мир ще остане утопия, пише на страниците на Райнишер Меркур публицистът Ян Кулман.