Инвазията на турските сапунки

Турските сапунени опери са много популярни на гръцкия телевизионен пазар. Нещо повече: нерядко и трите големи развлекателни тв-канала в страната - MEGA, ANT1 и ALPHA - показват в най-гледаното си време тъкмо турски сериали.

Бягство от делника

Телевизионният критик Никос Вулалас обяснява този факт с финансовите затруднения на телевизиите. Един турски сериал струва около 5 000 евро, което излиза значително по-евтино, отколкото да произвеждаш собствен сериал, а и носи квоти от по 40%. Гърците обичат турските сапунки най-вече заради успокоителното им въздействие - те разведряват делника им, който иначе преминава под знака на нескончаемите финансови грижи. Сериалите показват красиви кадри от непознати и екзотични места, които масовият зрител никога не би могъл да посети.

Турските сериали имат огромен успех не само в Гърция. През миналата година турски фирми са спечелили над 100 милиона долара от продажбата на сапунени опери. Те са продали над 100 сериала в общо 70 държави. В момента по гръцките канали вървят шест турски сериала - факт, който силно смущава редица гръцки актьори, останали без работа. Някои от тях твърдят, че са останали на улицата именно заради евтините вносни продукции.

"Без капка срам"

Подобни критични реакции има и от страна на националистически настроени медии и политици. Вестник "Димократия" например спря да дава свои реклами на телевизия АNT1, защото окачествява сериала "Великолепният век" като "опит да се омаловажат 400-те години османска окупация в Гърция". Протестно писмо написа и известният гръцки композитор Микис Теодоракис. "Провокативното поведение на гръцките тв-канали, които без капка срам излъчват всички пошлости, предлагани им от турската пропаганда, изглежда не безпокои почти никого в тази страна", написа творецът през септември миналата година.

Повечето гръцки зрители не обръщат никакво внимание на тези предупреждения. За тях турските сериали са просто едно безобидно забавление, нещо като бързо действаща упойка, която им помага да забравят проблемите си.

Автор: M. Риготцу, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел