Иран: в една килия с коронавируса

Десетки ирански градове в момента са обявени за „червена зона“ заради високата заболеваемост от коронавирус, сред тях е и столицата Техеран. На работа могат да ходят само упражняващите важни за системата професии. Но дали тези строги правила се спазват и в затворите? Полагат ли се грижи за тези, които са арестувани и често живеят много натясно?

Екоактивистката Сепиде Кашани и правозащитничката Зейнаб Хамранг са се заразили с коронавирус в женското отделение на затвора „Евин“, споделят техни роднини. Те критикуват отношението към болните и питат как е стигнал вирусът до затвора, който е откъснат от външния свят?

Спазването на дистанция практически е невъзможно

Роднините установили в телефонни разговори, че двете жени са били тествани позитивно и им е била наложена карантина. Хамранг е пенсионирана учителка, пратена за пет години зад решетките по стандартното обвинение – за пропаганда срещу политическия ред. Кашани е екоекспертка, осъдена на 6 години затвор в дело срещу 8 членове на екологични организации.

Мириам Кларен, чиято 66-годишна майка е в същия затвор, каза пред ДВ: „От месеци майка ми не е била толкова обезпокоена и гневна, колкото по време на последния ни телефонен разговор. Там 25 жени са натъпкани в много тясно помещение. Поддържането на дистанция в кухнята, банята и тоалетните практически е невъзможно“.

Рискът за майка ѝ е особено висок поради напредналата ѝ възраст. Както споделя Мириам, когато били регистрирани първи случаи на болни затворници, лекарите казали, че това е обикновена простуда. Едва след като се оказало, че хората имат висока температурата и тестовете им излезли позитивни, станало пределно ясно, че всъщност имат коронавирус. 

Тестването – само на случаен принцип

Садра Абдолахи, чиято съпруга, която е журналистка и правозащитничка, се намира в същия затвор, разказва пред ДВ следното: „Вчера по телефона жена ми ми каза, че Зейнаб Хамранг е болна от коронавирус и останалите затворнички са силно обезпокоени. Днес разбрах, че и Сепиде Кашани е дала положителна проба. Проблемът е, че в затвора тестове не се правят редовно, а само когато някоя жена получи остри симптоми. Това е опасно.“

Затворничките нямат контакт с външния свят, т.е. могат да се заразят само чрез персонала на затвора или при явяване пред съда. „Докато ръководството на затвора не вземе мерки да предпази нашите близки от зараза, би трябвало да ги пуснат в отпуск, за да се погрижим за тях“, казва Абдолахи.

Дъщерята на Нахид Тагави назовава три препоръки от името на загрижените семейства: да бъдат тествани всички затворници, затворническият персонал да спазва правилата за хигиена, а затворниците над 60 години да бъдат пуснати в отпуск, за да не се застрашава тяхното здраве.