Искат ли руснаците война?

Русия е мирна държава, готова да даде отпор на всеки агресор. С подобни тезиси излизат през последните дни много руски държавни дейци, начело с президента. Кой знае защо това заплашително отбранително заявление се съчетава с разработката на нападателни оръжия. Сривът в руската икономика забави леко превъоръжаването на руската армия. Наскоро стана известно, че цените на петрола едва ли ще се понижат значително в близко време и руското ръководство ускори програмата за модернизиране на въоръжените сили. Кремъл така и не започна да пести от средствата за отбрана, както настояваха икономисти като Алексей Кудрин. Владимир Путин провежда съвещание след съвещание, обсъждайки на какво ще бъде способна руската армия до 2025 година. А неговият говорител Дмитрий Песков отбелязва, че обединението между представители на военно-промишления комплекс, министерството на отбраната и въоръжените сили е уникален формат, измислен лично от президента и изпробван за първи път през 2013 година. Тоест в навечерието на анексията на Крим! Съдейки и по поръчките за военно-промишления коплекс за 2016 година, които по думите на Путин са били изпълени до 98,8 процента, се вижда, че Кремъл не възнамерява да пести в сферата на въоръжаването. Затова не е и чудно, че руските разходи "за отбрана" достигнаха исторически връх през миналата година.

Нападение или отбрана?

За какво се готви Русия? За нападение или за отбрана?  Много хора като шефът на полската агенция за национална сигурност Павел Солох явно се опасяват, че Москва се готви за нападение и затова я смятат за заплаха за НАТО. Шведският министър на отбраната Петер Хултквист също нарича Русия "основно предизивикателство за европейския модел на сигурност". Руските власти твърдят, че всичко това е единствено отбранителна подготовка. Също както по времето на Съветския съюз те говорят, че Русия е готова да отговори на всяка една агресия, но сама по себе си била изключително мирна държава. Тревожното в случая е, че Русия е готова да отвърне на всяка агресия не само на своя територия. По думите на вицепремиера Дмитрий Рогозин, Москва възнамерява да защитава не само своите граници, но ще се грижи и за "ненакърнимостта на границите на приятелските страни".

От примерите в Украйна и Сирия се вижда как Кремъл тълкува помощта за "приятелските страни". Повърхностният технически анализ на руските планове за модернизиране на армията също не свидетелства в полза на "невинността" на военните приготовления. Как тогава да тълкуваме обсъждания на едно от заседанията въпрос за "увеличаване на поразяващите възможности на комплекса "Искандер-М"? Или въпроса за увеличаване на радиуса на действие и създаването на нови ракети, "използвани от сухопътните войски"? Де факто това е крачка към преразглеждане на съветско-американския договор за унищожаване на ракетите със среден и малък радиус на действие от 8 декември 1987 година. Не много "отбранително" звучи и предложението най-добрите войскови подразделения да бъдат наречени "ударни". Думата "ударен" няма нищо общо с отбранителната лексика.

Промените в руската армия говорят красноречиво, че активно се модернизират именно "нападателните" подразделения. В края на 2017 година делът на съвременното въоръжение във въздушно-космическите въоръжени сили трябва да достигне 68 процента, във въздушно-десантните - 58 процента, а в главната отбранителна сила - сухопътните войски - само 42 на сто. Макар че почти никой не забеляза, Владимир Путин фактически обяви необходимостта от "мобилизация" на руската наука. Точно както по времето на СССР.

Сериозни ли са военните заплахи?

Москва явно не желае разоръжаване или не вярва в него. И в резултат на това продължава да се въоръжава. Само че нейните възможности не съответстват напълно на страховете, които предизвиква тя у някои европейски съседи. Независимо от рекордните разходи за въоръжение, в края на 2017 година руската армия като цяло ще бъде оборудвана със съвременни оръжия най-много до 62 процента. Явно не достигат и пари, и технологии, за чиято важност говори Владимир Путин. Така че сега по силите на Русия си остават само операции от рода на сирийскатаки или за поддръжката на различните "народни републики". Русия явно не е готова за активна нападателна война, дори и на някого да му се иска. Още по-трудно е да се правят прогнози за 2025 година. Най-вече заради това, че според действащата конституция тогава Путин може да не бъде вече президент. Може ли само да очакваш война и да се готвиш за нея, но без желание да я започнеш? В това е и опасността от сбъдващите се прогнози. Защото понякога е много сложно  да останеш само на прага на войната.