Истинският свършек на света

При положение, че природните катастрофи все повече зачестяват, че наводненията, земетресенията и изригванията на вулкани отнемат ежегодно живота на все повече хора, дали някоя такава катастрофа няма да се окаже фатална и за човечеството като цяло?

При земетресенията и наводненията нещата са относително по-ясни - това са все пак локални феномени. Но изригванията на вулкани могат да имат последствия в много по-големи мащаби. Така например съществуват теории, че изригване на супервулкана Тоба на остров Суматра преди 74 000 години е причинило масов мор. И нито един човек не е оцелял.

Геофизикът Ерхард Виланд обаче обяснява, че избухването на вулкан не би могло да сложи край на земното съществуване - не е достатъчно. А ако са цяла серия? Виланд посочва, че този тип геологически събития се развиват в продължение на хиляди или десетки хиляди години, а между изригвания има продължителни паузи. Дори вулканите да нанесат големи щети - животът е устойчив и има възможност да се възстанови в паузите. Виланд е категоричен, че не вулкан ще предизвика края на света.

От космоса ли ще дойдат заплахите?

Слънчеви бури, черни дупки, сблъскващи се галактики, гама лъчения, супернови и гигантски звездни експлозии - в безкрайното нищо дебнат всякакви чудеса, както посочва американският астроном Филип Плейт, разработил различни сценарии за края на света. Както обаче подчертава самият той - повечето сценарии са си чисти спекулации и определено няма как да причинят унищожението на човешкия род. Все пак съществуват заплахи, които не са толкова лесни за идентифициране. И в крайна сметка действително може да се допусне, че смъртта ще дойде от космоса.

Заплахата от космоса, която ни е най-добре позната, са астероидите - не на последно място покрай холивудските филми, в които се случва Земята да бъде ударена от някое подобно небесно тяло. И действително - този вид удари не са невероятни. "От 4,5 милиарда години астероидите периодически се сблъскват със Земята, и ще продължат да правят това и в бъдеще", казва астрономът Флориан Фрайщетер. Вероятността обаче, астероид да сложи край на нашата зелена планета, клони към нула. "Животът е оцелявал при всички досегашни сблъсъци с астероиди и ще оцелее и в бъдеще", смята Фрайщетер

Цялостно разрушаване на Земята и живота върху нея е възможно само при сблъсък с друга планета, но Фрайщетер успокоява: "Такова нещо няма да се случи - няма обекти, които да могат да причинят подобно нещо. Познаваме планетите в Слънчевата система, знаем, че са достатъчно далеч, и че дори и след милион години няма да се приближат достатъчно до нас", посочва астрономът. Според него сблъсъците с астероиди могат да се сравнят с природните катастрофи, но имат и едно значително предимство - могат да бъдат предвидени. "Именно големите астероиди, които могат да имат глобални последствия, се виждат най-рано, т.е. за сблъсъка с тях се знае десетилетия предварително и могат да се предприемат съответните действия". Съвременните научни знания вече позволяват сблъсъците с астероиди да се избягват, чрез минимални промени в траекторията на небесното тяло. Т.е. - и това няма да е краят, който ни чака.

Космически излъчвания и гигантски експлозии?

В космоса обаче има и други тела, които са източник на опасности. Например - когато звездите експлодират накрая на съществуването си, освобождават огромно количество енергия. В астрономията това явление се описва като "супернова". А ако става дума за експлозията на някоя особено голяма звезда, то вече се говори за "хипернова". Флориан Фрайщетер посочва, че това биха били реални опасности - ако се случи нещо подобно, това ще увреди осезаемо атмосферата, от слънцето ще проникват повече ултравиолетови лъчи, които ще предизвикат увеличение в мутациите на Земята. Последствията от събитие с такъв характер биха могли да се предвидят много трудно, но е сигурно, че ще са катастрофални - светът, който познаваме, би останал в миналото - при положение, че има кой да опише случващото се.

Същата астрономия, която ни отваря очите за тези опасности, ни отнема и страховете паралелно. Фрайщетер обяснява: "Както знаем, от звездите, които са близо до земята, нито една не е достатъчно голяма, за да предизвика експлозия, която да е опасна за нас". Не ни заплашват и "супернови" - повечето звезди в близост не са достатъчно стари, за да се видоизменят по-нататък по този начин, казва Фрайщетер. А и когато астрономите говорят за "по-нататък", имат предвид милиони, ако не и стотици милиони години.

Неизбежният край на света

Т.е. докато се стигне дотам, Земята ще има доста време да продължи да се върти около Слънцето. Човечеството ще продължи да се развива, и най-вероятно ще открие и начини за противодействие срещу космическите лъчения. А в търсенето на основната заплаха за съществуването ни няма нужда да се стига до дебрите на Вселената - това е Слънцето, планетата, от която светлината стига само за осем минути до земята.

Земният апокалипсис би изглеждал по следния начин: "След около 5-6 милиарда години Слънцето ще се надуе и ще се превърне в така наречения "червен гигант", обяснява Фрайщетер. "Един ден ще се надуе толкова много, че ще достигне орбитата на Земята". Но засега не може да се прогнозира дали Слънцето наистина ще погълне Земята, или пък тя ще разшири орбитата си до такава степен, че да се "изплъзне" на Слънцето. Което не би било от значение - след около един-два милиарда години Земята ще е толкова нагорещена, че животът ще е невъзможен, казва Фрайщетер, споменавайки средни температури от 100 градуса. Ако хората дотогава не са избягали, не ги чака нищо добро. Но дотогава има време, а и няма нужда от опасения - точно обратното. С поглед към последните мигове на земното съществуване геофизикът Виланд допълва картинката: "Това, че нещата могат толкова точно да бъдат предсказани, е доста обезпокоително".

АГ, ДПА, НТВ, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов