Историк, филолог, психолог: намират ли работа в Германия?

Около 12 процента от германските студенти избират хуманитарните науки - те са на трето място по популярност. Същевременно е известно, че хората с този вид специалности имат проблеми на пазара на труда в Германия. Ето какво показва изследване на Института за германска икономика.

Къде има повече хуманитаристи

Сред завършилите философия, история, лингвистика, религия, етнология или журналистика има два пъти повече безработни, отколкото сред останалите висшисти. В германските фирми работят предимно абсолвенти от факултетите по право, икономика, социология и инженерни науки. Но в никакъв случай не може да се твърди, че хуманитаристите се намират в проблемна ситуация, казва ръководителката на проучването Кристиана Конеген-Грениер.

Безработицата сред хуманитаристите не е по-висока от средната за страната. Над половината от тези специалисти работят на места, където действително могат да приложат придобитите от следването познания. При това те са заети с най-различни видове дейност - най-вече в сферата на  педагогиката и връзките с обществеността. Една четвърт от всички хуманитаристи - без възпитаниците на педагогическите факултети - са се посветили на възпитанието или обучението на другите. Друга част от тях работят в сферата на езиковото обучение, връзките с обществеността, в издателства и медиите.

Почти всеки пети се занимава с консултации, с развитие на кадрите, с реклама, маркетинг или някакъв вид друга работа в офис. Седем процента са свързани с търговията, доставките или туризма. Пак толкова са и тези, които работят в строителството, в производството, транспорта, логистиката или селското стопанство. Има и хуманитаристи, намерили работа в здравеопазването, финансовите услуги, естествените науки и високите технологии - но те не са много.

Работа по специалността?

Обяснението за тази гъвкавост, проявявана при намирането на работа, е в малкия брой обяви за свободни места, предназначени специално за хора с хуманитарно образование.

Таксиметров шофьор с докторска степен по философия - това е само клише - подобни случаи са изключение. Дейността на повече от половината от специалистите по хуманитарни науки изисква висока квалификация - т.е наличие на магистърска диплома. А хората с научна степен имат много по-големи шансове да си намерят работа на съответното равнище.

Възрастта и полът също играят роля. С висококвалифициран труд се занимават 70 процента от специалистите над 45 години, сред по-младите същият показател е 50 на сто. Жените имат по-лоши шансове да получат такова място, отколкото мъжете.

Кариера и заплата

Всеки седми абсолвент с хуманитарна насоченост заема ръководен пост, сред другите специалисти - всеки пети. При това колкото по-млад е хуманитаристът, толкова по-малки са перспективите му да направи кариера още в началото на професионалния си път.

Що се отнася до заплатите, при хуманитаристите те са средно по-ниски, отколкото при другите специалисти: от 2000 до 4000 евро нето месечно получават 44% от хуманитаристите и 55% от специалистите в други сфери. А до 2000 - всеки втори, респективно всеки трети. Това донякъде се обяснява с обстоятелството, че сред хуманитаристите има повече жени, те често не работят на пълен работен ден и рядко достигат до ръководни позиции. Като цяло, магистрите имат по-високи заплати от бакалаврите. И степента на кандидата, и неговият опит се отразяват на размера на доходите.