Историята на Lady Liberty

Грандиозно парти с парад на кораби и тържествена клетва на имигранти, получаващи американско гражданство - така САЩ отбелязват 125-та годишнина на най-известния им символ - Статуята на свободата.

Факел пред обетованата земя

Навремето европейските мигранти пристигали в Ню Йорк само по море, преминавайки покрай остров Бедлоу (днес остров Либърти), недалеч от пристанището на града. Пред тях била обетованата земя, за която мечтаели. Срещата им с импозантната медна статуя на римска богиня на свободата била първата крачка към бъдещата им американска идентичност.

Дайте ми уморения ваш народ,
всички жадуващи да въздъхнат свободно,
хвърлени в нужда.
От далечни брегове изгонени бедни и сироти!
Изпратете ги - бездомните и унижени - при мен!
Издигам аз моя факел пред Златната врата!

Американската поетеса Ема Лазарус пише този сонет, посветен на Статуята на свободата, през 1883-та година. Десет години по-късно той е гравиран към пиедестала на облечената с тога римска богиня, вдигнала високо факел с дясната си ръка, а с лявата - прегърнала американската конституция. Под краката й са счупените вериги на робството. Короната на главата й има седем лъча, символизиращи седемте морета и континенти. 25-те прозорчета в нея напомнят за съкровищата на света. От тях туристите днес се наслаждават на невероятна гледка към Ню Йорк.

Нежеланият подарък

Първоначално нюйоркчани нямали никаква представа какво да правят с подарения им колос на римската богиня на свободата. "Бихте ли се радвали, ако за рождения си ден получите подарък, за който трябва да плащате?", казва днес една екскурзоводка. Защото статуята, подарък от Франция по случай 100-годишнината от американската независимост, се нуждаела от фундамент. А за издигането му били необходими пари, които Ню Йорк нямало откъде да вземе.

Така повече от година сандъците с отделните части на статуята лежали в нюйоркското пристанище. Жалко за големия ентусиазъм, с който френският склуптор Фредерик Огюст Бертолти и конструкторът Густав Айфел създават медната статуя. Идеята е на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле. При това самите французи събират помощи за изграждането на статуята. Композиторът Шарл Гуно например написва след майсторската си опера "Фауст" нова кантата, за да събира дарения.

И в Америка се намират спонсори за фундамента. Призивът на издателя Джоузеф Пулицър е последван от милиони американци. Те събират общо 102 хиляди долара. 80 процента от тези пари са дарения от не повече от един долар. Така колосът, висок общо над 100 метра, става общоамерикански символ на свободата.

Чарът на една столетница

Всяка година Lady Liberty е посещавана от около 3 милиона туристи. В първите години след откриването на статуята хората можели да се изкачват дори до малкия балкон около факела, държан от богинята. От съображения за сигурност обаче той бил затворен. Също както преди 10 години беше затворен изцяло достъпът до Статуята на свободата. Тогава тя става ням свидетел на една трагедия, разтърсила света. Двете кули на Световния търговски център са срещу нея, само на 2 километра разстояние. След атентатите САЩ се страхуват, че най-известният символ на свободата би могъл да се превърне в мишена на нови терористични атаки.

Днес Lady Liberty приема отново гости, но не за дълго. Здравето на старата дама е разклатено, но местните власти обещават, че солидният ремонт, който ще започне веднага след отбелязването на рождения й ден, ще й върне младостта.