Италия и Франция: сега какво, война ли ще си обявят?

Френският президент Еманюел Макрон реагира обидено на постоянните провокации на популистите в Италия. Той дълго мълча и сега временно изтегли своя посланик в Рим. Декларацията на президентския дворец за тази дипломатическа наказателна акция, каквато всъщност не би следвало да се допуска между страни от ЕС, беше остра. Основният ѝ смисъл беше, че отношенията между правителствата в Париж и Рим не са били толкова лоши от края на Втората световна война насам. Реакцията на италианските популисти беше очаквана. Те се подиграват на "Наполеон" и на "лудия пияч на шампанско". В Макрон те откриха прекрасно поле за атаки в започналата борба за местните избори в Италия и за евроизборите през май. Лидерът на движението "Пет звезди" Луиджи Ди Майо и шефът на дясноекстремистката "Северна лига" Матео Салвини видяха в лицето на либералния поддръжник на Европа Макрон идеалния образ на врага. Макрон обаче се хвана на играта. А и не можеше да постъпи другояче, защото Ди Майо и Салвини открито се съюзяват с вътрешнополитическите му врагове във Франция - "жълтите жилетки" и дясната популистка Марин льо Пен.

Популистите в Рим правят това, което правят всички популисти. Те възбуждат емоциите на хората, разпространяват фалшиви обвинения и всяват омраза. Абсурдните обвинения срещу Франция като цяло и срещу Макрон в частност намират блогодатна почва в Италия. В Италия отдавна е на мода тезата, че ЕС предпочита по-големия брат на Запад  и си затваря очите за неговите държавни дългове.

Не е за чудене, че Ди Майо и Салвини се напреварват с обидите си срещу французите, тъй като двамата водят изборна борба един срещу друг. Потискащо е обаче какъв успех имат популистите с техните кресливи изявления. 60 процента от италианските избиратели сляпо следват демагозите. А президентът Макрон е отслабен в собствената си страна. Одобрението за неговата политика намалява, реформаторският му курс буксува. А сега започна да спори и с Германия за газопровода Северен поток 2.

Отрова за ЕС

От политическите комарджии в Рим не може да се очаква респект и благоприличие. На тях не им пука за щетите, които нанасят на френско-италианските отношения в средносрочна перспектива. Те не се вслушват и в предупрежденията на фирмените съюзи да не обременяват тесните икономически връзки. Съществуват безброй трансгранични инвестиции. Връзките между Франция и Италия са особено тесни при авиокомпания Alitalia, при транспортните проекти, телекомуникациите и енергоснабдяването. Трябва ли сега всичко това да бъде заложено на карта?

Подходът на двете правителства е недостоен за приятелски страни-членки на ЕС. Федералната канцлерка може да предложи посредничество. Досега тя се въздържаше от критика на популистите в Рим. Нейният вътрешен министър Хорст Зеехофер обаче споделя сходни становища по миграционната политика с десния националист Салвини. Опасенията са, че двете страни вече не искат да уталожат изкуствено възникналия спор преди евроизборите. Той пасва отлично като оръжие в изборната борба за Европарламент. Очертава се двубой между националистите и прогресивните.

Това поляризиране е отрова за базирания на компромиси и консенсус ЕС. Държавите трябва да си сътрудничат, а не да изпадат в националистически караници. Какво трябва да последва сега отзоваването на френския посланк? Прекъсване на дипломатическите отношения? Мобилизация? Обявяване на война? Не, разбира се! Матео Салвини и Еманюел Макрон трябва да проведат телевизионен дуел и да представят на хората своите диаметрално противоположни политически разбирания.