Популистите от „Пет звезди" и „Северна Лига“ си легнаха заедно в брачното ложе и доста бързо изковаха коалиционен договор. Това не е учудващо за популистите отдясно и отляво - те нямат убеждения, а се въртят според вятъра. Ужасяващото е в това, че Италия, която е сред страните-основателки на ЕС, попадна в ръцете на евроскептиците. Но мнозинството от избирателите, които бяха дълбоко разочаровани от досегашната система, искаше именно това.
Лидерът на движението "Пет звезди" Луиджи Ди Майо нарече коалиционния брак по сметка "исторически съюз". Все пак остава още едно препятствие: Италия все още няма министър-председател, около чиято личност трябва да се обединят лидерите на двете партии до понеделник (21.5). Правителствената програма, която представят популистите, е преди всичко скъпа. Тя обещава по-ниски данъци на клиентелата на "Северна лига", а на избирателите на "Пет звезди" - повече социални придобивки.
Пенсионерите явно ще бъдат ощастливени, а в същото време се говори и за стимулиране на икономиката - без да е ясно как ще се финансира всичко това. Временна утеха за пазителите на европейските финанси е новината, че и новото италианско правителство щяло да спазва правилата за бюджетния дефицит. Остава надеждата, че фискалната реалност ще подейства като оздравителен шок на популистките фантазии.
Застоят в ЕС е предварително програмиран
Засега няма опасения, че "Пет звезди" и "Северна лига" ще действат така нагло, както ляворадикалната гръцка партия "Сириза" през 2015 година. Италианците си извлекоха поука от гръцката драма. Двете партии обаче настояват за нови преговори по европейските договори и искат да променят правилата в полза на Италия. Това ще бъде дълъг политически процес, който може да окаже влияние върху всички други политически сфери.
Новото италианско правителство иска радикална промяна в миграционната политика. То не иска да приема повече бежанци и смята да екстрадира стотици хиляди мигранти - в краен случай и в други европейски държави. Националистическата "Лига", която поддържа контакти с френските, германски и холандски десни популисти, си мечтае за политика а ла Тръмп, под мотото "Италия преди всички". Това може да се отрази доста неблагоприятно на политиката на ЕС. Отсега нататък не бива да се фиксираме над въпроса дали Германия и Франция ще успеят да се разберат за реформа на еврозоната. Сега вече ще става въпрос за това дали третата най-голяма страна във валутния съюз ще продължи курса си или ще потегли по съвършено друг път.
Мотото на предизборната борба в Италия гласеше: Брюксел е виновен за всичко и сега трябва да плаща – включително и за лошите кредити на закъсалите италиански банки. Новото правителство в Рим би могло да се изкуши да създаде виртуална паралелна валута, която да е валидна само за разплащанията между бюджета и италианските фирми. С този нелегален, според европейските правила, трик, популистите биха могли да прикрият част от огромните държавни дългове.
Кога ще се изчерпа търпението на пазарите?
Интересният въпрос е обаче дали международните финансови пазари, които досега наблюдаваха този исторически обрат удивително безучастно, биха успели да запазят спокойствието си и занапред. Лихвите по италианските държавни облигации вече започнаха да се повишават, но все още са в обичайните рамки. Преди изборите инвеститорите говореха, че евентуална широка коалиция от популистки партии би била истински кошмар за Италия. Сега това кошмарно видение се превърна в действителност. Бракът между популистите в Италия може да стане обаче и кошмар за европейците – включително и във външнополитическо отношение.
Както "Лигата", така и движението "Пет звезди" поддържат отлични отношения с Кремъл. И двете партии защитават руските позиции и категорично отхвърлят санкциите срещу Русия. На този фон неизбежно трябва да се очаква и промяна във външнополитическата линия на Италия относно войната в Сирия и ядрената сделка с Иран.
Тази евроскептична, проруска коалиция с явен мерак за икономически авантюри ще вкара цяла Европа в шеметна въртележка от нерационални действия. Това е исторически момент: интересен, но и опасен.
Друг въпрос е колко дълго ще се задържи на власт подобна коалиция. Ако през идната година отново се окажат необходими избори, на сцената ще излезе и едно позабравено полит-зомби: Силвио Берлускони. Опитният кукловод би могъл да притисне популистите сериозно. И тогава италианците ще бъдат изправени пред необходимостта да избират между по-голямото зло - "Форца Италия" - и по-малкото зло - популистите.