И в Турция бежанците мизерстват
11 декември 2013Повече от 400 000 са сирийските бежанци само в района на Газиантеп, а в цялата страна броят им скоро ще достигне 1 милион. Турция е отворила границата си със Сирия и всеки, който има валиден паспорт, може да я пресече. Въпреки това някои продължават да преминават границата незаконно, поради което статистиката за броя на бежанците не винаги е точна.
Който пристигне легално на турска територия и се регистрира като бежанец, може да разчита на безплатна медицинска помощ и място в някой от бежанските лагери, стига капацитетът им да не запълнен. Преминалите нелегално турската граница също получават медицинска помощ. Има сирийци, които се възползват от това положение и постоянно пътуват до Турция, за да бъдат прегледани безплатно от лекар.
Турция се нуждае от чужда помощ
Елизабет Уитакър от хуманитарната организация "Велтхунгерхилфе", която оказва помощ на гладуващите по света, смята, че част от сегашните проблеми се дължат на поведението на турските власти в миналото. Международните неправителствени организации доскоро нямаха право да работят в Турция.
"Първоначално турското правителство беше решило, че няма нужда от външна помощ, и едва преди няколко седмици ни позволи да започнем работа", казва тя. Миналия месец турските власти издадоха лиценз за работа в страната на "Велтхунгерхилфе" и още 10 други хуманитарни организации. Тяхната помощ е много необходима особено през зимните месеци - в страната има много хора, които не разполагат с никакви средства и са принудени да спят на открито.
Експлоатация на евтин труд
Повечето сирийски бежанци не могат да си позволят жилище под наем. Много от собствениците се опитват да извличат печалби от нещастието на бежанците. "Предлагат ни наем, който е 4 пъти по-висок от нормалния", казва за Дойче Веле 40-годишният Амак Файдалалх, избягал с бременната си жена и трите си деца от Алепо и намерил подслон при приятел, в чието жилище живеят с още 16 души.
Към жилищния проблем се прибавят и други, свързани с неизяснените трудови отношения на сирийските бежанци. Като цяло на сирийците не им забраняват да работят, но никой не ги осигурява, а те и не знаят какви права имат на този непознат за тях трудов пазар. Практика е да им се предлага нископлатена работа, т.е. да бъдат използвани единствено като евтина работна ръка.
В това е убеден и Мухамад, бивш сирийски военен, сражавал се на страната на правителствените войски. В Турция първоначално си намерил работа в обущарски цех, където работел всеки ден, включително в събота и неделя, по 12 часа на ден, срещу 200 евро месечно. Неговият турски колега, с когото работели заедно на същата машина, получавал тройно повече пари.
Цяло поколение деца без перспектива
Хайтхам Вилио преподава информатика в училището на малкото градче Килиш, на 1 час път с кола от Газиантеп. Преди година и половина той и няколко негови колеги решили да направят нещо за образованието на бежанските деца. Инициативата била подкрепена от кметстката управа, а турското правителство дарило сграда и учебни пособия, чинове и дъски за писане. През първата година се записали 1 500 деца в училището, а междувременно са назначени 47 учители, които работят на смени.
"Има и по-агресивни деца, което се дължи отчасти на преживените от тях драматични събития през войната. Затова сме разделили по-големите ученици в паралелки за момчета и за момичета", казва Вилио. Такива деца, а те са повечето, получават и експертна помощ от психолози.