И за българските медии трябва да има правила

Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" за Югоизточна Европа предлага допълнителна квалификация на журналистите с акцент върху политическата и разследваща журналистика. Тя е консултант на страните от региона на Югоизточна Европа в областта на медийното законодателство, саморегулацията и свързаните с нея инстутиции. Друг неин приоритет е политическата комуникация и създаването на доверие в демокрацията. Георги Папакочев разговаря с Кристиян Шпар, ръководител на медийната програма:

ГП: Кое ще бъде новото в медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" по време на Вашия мандат?

КШ: Освен че имаме готовност да помогнем с медиен опит и експертиза от Германия и ЕС, бихме желали да обединим хората от медиите в Югоизточна Европа, за да могат те по-успешно да обменят опит помежду си. И още нещо. Конституциите и другото законодателство в повечето страни от региона гарантират свободата на словото, но в практическото прилагане на тази свобода все още има какво да се желае. Не става въпрос непременно за директен политически натиск върху журналисти. Но дали хората в медиите се чувстват вътрешно свободни в професионалната си дейност? Как представят новините? Спазват ли се етичните норми и стандарти? Има ли прозрачност на медийната собственост и равнопоставен достъп на медиите до разпространението?

ГП: Какви са впечатленията Ви за медийната обстановка България?

КШ: България все още се намира в период на политико-обществен преход и със сигурност има още какво да се очаква за постигането на обществен медиен консенсус. Ние се стремим към конкретни резултати. Например - да се повишава журналистическата квалификация, да се създават нагласи за свободно упражняване на професията, да се търси съгласие между медии и политици за етичните стандарти. Добре е да бъдат намерени някакви "правила на играта" В Германия сме свикнали с мисълта, че на медиите не бива да се гледа само през икономически очила. Те са нещо по-специално, защото носят отговорности към обществото. Те са инструмент на демокрацията и основната им задача е да информират хората.

ГП: А дали всичко с медийната свобода в Германия е наред? Бившият президент Кристиян Вулф искаше да спре неудобни публикации в "Билдцайтунг", бившият говорител на баварския ХСС Ханс-Михаел Щреп също се опитваше да диктува програмната политика на Втора обществена телевизия ZDF. "Репортери без граници" критикуват и съдебното дело срещу двама разследващи журналисти в Дрезден за клевета и обида?

КШ: Задавате напълно основателен въпрос. Да, и в Германия има политици, които се опитват да оказват влияние върху журналистите, но съществува и много стабилен обществен консенсус, че такива действия не са законни. Подобни неща много бързо стават публично достояние и веднага се надига обществена критика. Естествено и в Германия, както навсякъде по света, има хора, които образно казано "пресичат улицата на червено", но в случая е важен общественият консенсус, че това не бива да се прави.

ГП: Споменахте необходимостта от "правила на играта". Означава ли това, че подкрепяте създаването на закон за печата в България?

КШ: Специално в печатните медии може да се подобрят условията за работа. В България има закон за електронните медии, но не и закон за печата, какъвто има в Германия, да речем. Знам, че темата за приемането на подобен закон в България е много чувствителна, тъй като в съзнанието на мнозина той е свързван със спомени за цензурата и регулацията по времето на комунизма. Днес обаче става въпрос не за някакво ограничаване на журналистическата работа и свободата на мнението, а обратно - за подобряване и гарантиране на медийната свобода. Ако политиците, издателите, журналистите и цялата медийна общност в България решат, че има нужда от регулация в тази насока, ние като фондация имаме готовност да окажем експертна помощ в този процес. Успоредно с това ще се радваме да работим с журналистите и в областта на саморегулацията. Убедени сме, че една добре функционираща саморегулация дава добри резултати.

ГП: На конференцията "Църква, миряни и общество в България", която организира фондация "Конрад Аденауер", Вие отбелязахте, че "на църквата е необходимо да има доверието на хората, ако иска успешно да изпълни своя дълг към обществото". Може ли тази мисъл да се развие и по отношение на българските медии?

КШ: Разбира се, доверието играе много важна роля и при медиите, при това в две посоки. Когато професионално отразяват събитията, медиите помагат за функционирането на демокрацията. От друга страна повечето читатели могат да разграничат качественото от некачествено съдържание, а повдигайки равнището, издателите повишават доверието на своята аудитория. Печатните медии днес се конкурират не само с телевизията, но и с интернет, което принуждава издателите и журналистите да предлагат висококачествени продукти, за да могат да спечелят читателския интерес.

ГП: Намеквайки за паралелите между БПЦ и медиите имах предвид и тежкото наследство от тоталитарното минало и комунистическите тайни служби, които и в двете институции все още заемат ключови позиции.

КШ: Не мога в подробности да взема отношение, но смятам, че медиите само ще спечелят от възможно най-голяма прозрачност в отразяването както на комунистическото минало, така и на тяхната собствена обществена роля. Всъщност откритостта към миналото се превръща в силен инструмент за печелене на доверието на аудиторията.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев