И изведнъж захвърлиха Русия

Коментар от Иван Бедров:

Ако стана президент, бих отишъл на Парада на победата на 9 май в Москва, обяви миналия септември Румен Радев. Днес той е президент, 9 май мина, парад имаше, но Радев не беше на Червения площад. Както всъщност и другите държавни глави на страните от ЕС и НАТО, защото присъствието сред официалните гости на Парада се възприема като подкрепа за политическия курс на Путин. Знаем, че Западът единодушно осъжда анексирането на Крим и поддържането на конфликта в Източна Украйна.

В последните месеци българите се наслушаха на обещания за „затопляне“ на отношенията с Русия, „завой“ към Москва, „освобождаване“ от ЕС и НАТО. Почти всички политически сили се опитаха да свирят на русофилската струна с намеци за „преразглеждане“ на санкциите, за „възстановяване“ на някакви специални исторически връзки между България и Русия, за спасение в „православното единство“. Месец и половина след парламентарните избори всичко това е забравено. Което е най-силното доказателство, че колкото и удобно да им се струва на някои русофилството в предизборен период, мястото на България в ЕС и в НАТО е без алтернатива, а прагматичното ежедневие просто изхвърля „братските“ теми.

А щяха да отменят санкции...

В предишното Народно събрание БСП няколко пъти внасяше предложения за решения, които да задължат правителството да постави в ЕС въпроса за отмяна на санкциите срещу обкръжението на Путин. Тези предложения винаги бяха отхвърляни, но БСП продължаваше да ги внася, защото искаше да покаже колко важна е за тях тази тема. През март лидерката на социалистите Корнелия Нинова дори се зарече, че ако спечели изборите и стане премиер, веднага ще отиде в Брюксел и ще заяви: "Господа, следващия път, когато подложите на гласуване санкциите срещу Русия, България ще наложи вето“.

Че това не става с вето - друга тема. Нинова не стана премиер, а партията ѝ изведнъж спря да се сеща за санкциите. Нищо, че преди изборите представители на БСП поеха ангажимент пред посланика на Русия да работят за отпадането им. Новият парламент работи вече почти месец, но БСП още не е внесла дежурното предложение. Дори не дава знак за подобно намерение.

При това темата беше съблазнителна дори и за представители на ГЕРБ. Кандидат-президентката на партията Цецка Цачева заяви през октомври, че „икономическите санкции срещу Русия безспорно трябва да бъдат преразгледани". По-късно се наложи уточнение какво точно е искала да каже, но това не беше единственият случай, в който хора от ГЕРБ правеха двусмислени изказвания, опитвайки се да се възползват от русофилските настроения сред избирателите.

И после тишина

ГЕРБ втвърди прозападния си курс още преди изборите и така успя да привлече гласовете на хората, които се притесниха от антиевропейските и носталгични послания на БСП. Самите социалисти пък не само забравиха русофилските нотки, а дори се подложиха на самокритика заради тази си линия. Лидерът на европейските социалисти и бивш председател на БСП Сергей Станишев упрекна косвено Нинова и директно посочи една от причините за загубата: „в последната кампания позволихме други да изземат европейското говорене".

Президентът Радев и премиерът Борисов не пропускат възможност да споменат ЕС и НАТО като безалтернативен избор на България. Дори силно залитналите преди изборите „Обединени патриоти“ забравиха обещанията си за „самостоятелна външна политика“, както и за прословутите санкции. В интервю за ТАСС лидерът на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов казва, че „България е член на Европейския съюз и НАТО и това не подлежи нито на съмнение, нито на ревизия“. Думата „санкции“ изобщо не присъства в това интервю. А най-открито прокремълската партия „Атака“ на практика вече не съществува, защото се прероди в брокерска къща за политически постове.

Така Русия се оказа изоставена в българския политически живот. Поне на думи. Притихнаха агресивните призиви за някакъв завой и някакви специални отношения, извън членството на България в ЕС и в НАТО. БСП отново заговори по икономически и социални въпроси, „патриотите“ са подчинени в управлението, не се споменава дори руско-турското разделение между ДПС и ДОСТ. Русия не се котира в българската политика и някой най-после го е проумял.