И това няма да разклати ДПС
12 април 2016Колко успешен може да е новият ти малък бизнес, когато се отделиш от голямата корпорация? Именно този въпрос стои в момента пред Лютви Местан, който през уикенда учреди новата си партия. Тя е само на два дни и половина, но вече е произвела класическия сблъсък: много шум и скандали, но слаба социология и стеснен избирателен хоризонт.
Четирите проблема
Според последното изследване на Галъп Интернешънъл, в момента малко над една четвърт от електората на ДПС е готов да гласува за новата партия ДОСТ. Ако преведем това твърдение в числа, ще получим 122 000 избиратели, готови да се откажат от ДПС и да подкрепят Лютви Местан. Практиката обаче показва, че това не е достатъчно за влизане в парламента. На последните избори най-слабо представилата се парламентарна партия беше АБВ, която успя да прескочи бариерата със 136 000 гласа.
Другият проблем е в това, че в момента партия ДОСТ се намира в зенита на славата си и привлича интереса по-скоро със скандалите, които съпътстват появата ѝ - все фактори, които оттук нататък по-скоро ще отслабват, отколкото обратното.
Третият проблем се състои в това, че ДОСТ сама си е затворила вратата към по-широк електорат. Партията е категорично ориентирана към турското малцинство, и то най-вече към един сегмент от него - избиратели с доверие в националистическите формации в Турция. Това е твърде малък трамплин, който едва ли ще осигури електорална перспектива.
Другата среда, от която Местан би могъл да черпи подкрепа, би следвало да е тази на противниците на Доган. Но успехът му в тази група изглежда все по-малко вероятен. Най-вече заради това, че (националистическата) протурска ориентация е твърде силен компонент от лицето на новата партия, а с това и рестриктивен фактор за подкрепата на някаква друга основа.
Четвъртият проблем на ДОСТ е опитът дотук. От ДПС са се отцепвали и други формации, но нито една от тях не е успяла да влезе в парламента като самостоятелна партия. През втората половина на 1990-те години беше създадена НДПС на Гюнер Тахир, която първоначално съществуваше като част от ОДС, а през 2005 година се обедини със социалдемократите на Александър Томов, синдикалистите на Кръстьо Петков и националистите на Жорж Ганчев. Тяхната “Коалиция на розата” не успя да прескочи бариерата, а от НДПС остана само спомен. Подобен опит направи и Касим Дал - далеч по-влиятелна фигура от Гюнер Тахир. През 2011 година, малко преди да бъде изгонен от Движението, Касим Дал беше единственият от някогашните 19 съучредители на ДПС, който беше останал до Ахмед Доган. Касим Дал беше и единственият сред изтъкнатите лидери на ДПС, който нямаше досие на агент в Държавна сигурност. Заедно с Корман Исмаилов той създаде Народната партия “Свобода и достойнство”, която влезе в Реформаторския блок.
Всяка от тези отцепили се партии се обръщаше към традиционните избиратели на ДПС, сякаш политическата реализация на хора от малцинствените групи е мислима само в рамките на собствения им етнос - най-доброто доказателство, че така нареченият български етнически модел подкопава демокрацията, а не я изгражда.
ДПС: без трусове в корпорацията
Фактът, че “отцепниците” се явяват на избори само в коалиции с други формации, прави трудно измерима реалната подкрепа за тях. Но погледът към резултатите на ДПС от парламентарни избори показва, че Движението успява да излезе стабилно от всяко разцепление. В годините преди, по време и след отцепването на НДПС гласовете за ДПС изглеждат така: 282 711 гласа са подадени през 1994 година, 323 429 гласа - през 1997, а през 2001 година ДПС получава 340 395 гласа.
В годините преди, по време и след отцепването на Касим Дал развитието е в обратна посока - ДПС претърпява драстична загуба на гласове, но после успява да възстанови част от тях. През 2009 година за ДПС са гласували рекордните 592 381 души, 400 466 гласа са подадени през 2013, а през 2014 година гласовете за Движението са 487 134.
Тези данни, разбира се, не са резултат единствено от процесите на разцепление в ДПС. Напротив - те се дължат на съвкупност от всевъзможни фактори, които влияят върху гласуването. Но ги цитираме тук за една безспорна илюстрация: ДПС не просто има стабилен електорат, но и доверието на този електорат твърде малко зависи от политическото прегрупиране в рамките на турското малцинство.
Сега в тази поредица влиза ДОСТ, но с една особеност - нейната обвързаност с националисти от Турция я поставя по-скоро извън възможни коалиции. Партията на Местан очевидно ще разчита само на собствени електорални сили. А те, поне засега, не изглеждат достатъчни.