Кабинетът и парите

Георги Папакочев разговаря с проф. Ганчо Ганчев, декан на Икономическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски":

"Новото правителство няма ясна, съдържателна програма, която да гарантира бързото излизане от кризата и да насочва към дългосрочен устойчив растеж. Предлаганите краткосрочни мерки от кабинета не са достатъчно убедителни и управляващите ще изпитват разнопосочен натиск от страна на различни кръгове в обществото при опитите за тяхното прилагане", смята проф. Ганчев.

Той посочва, че в кабинета на Орешарски се говори например за по-голяма свобода на бизнеса, но пък в същото време и за по-широко държавно регулиране, говори се за ниско данъчно облагане и за по-значителна финансова солидарност. "Това са все неща, които взаимно се изключват и е трудно да бъдат въведени едновременно", казва икономисът.

Плосък или прогресивен данък?

Според проф. Ганчев, твърдението на Пламен Орешарски, че българската икономика се намира в състояние на "свободно падане", е преувеличено. Професорът казва: "Да, съществуват проблеми с публичните финанси, но те се дължат на натрупващия се дефицит и липсата на ясна стратегия за неговото финансиране. Колкото до премахването на плоския данък, действително се усеща натиск от страна на профсъюзите и БСП, но той не е особено силен. Дори и новият премиер обяви, че засега данъкът остава. По-важният въпрос обаче е дали действително плоският данък е толкова полезен, колкото твърдят някои икономисти или обратното. Мои изследвания показват, че основните очаквания, свързани с 10-процентовия данък, не се реализираха. Противно на уверенията на мнозина, събираемостта не се увеличи, а и по-детайлни изследвания на МВФ в други държави показват същото. Липсват положителни резултати в привличането на чуждестранни инвестиции, в подобряването на заетостта, а това сочи, че в чисто икономически план резултатите от данъка са отрицателни."

Деканът на Икономическия факултет на ЮУ "Неофит Рилски" изтъква: "В същото време обаче има нужда от стабилизиране на бюджета. Известно е, че прогресивното данъчно облагане е антициклично, то подпомага икономиката при спад и я засилва при подем, като така фактически я стабилизира. В страните с развита икономика се прилага прогресивно подоходно облагане, което е социално по-справедливо. Обещанията на редица български икономисти от неолибералната школа, дадени при въвеждането на плоския данък, не се сбъднаха. Всички параметри - като подобряване на събираемостта, стимулиране на растежа, подобряване на заетостта, приток на чужди инвестиции - се влошиха след въвеждането на плоския данък."

Дилемата "валутен борд"

Според проф. Ганчев, съществува и сложна дилема, свързана с валутния съвет. "Бордът, както го наричаме, е негъвкав механизъм, който в дългосрочен план влияе отрицателно на икономическия растеж. Факт е, че от въвеждането на валутния борд България си остава твърдо най-бедната страна в ЕС. До голяма степен в резултат на борда тя се справя по-лошо с кризата, отколкото други страни. Така разглеждането на въпроса дали има нужда от борд в дългосрочен план става наложително. В близък план обаче излизането от борда ще доведе до висока инфлация и сигурен икономически спад. Затова дилемата е сложна – от една страна бордът пречи на икономиката, от друга излизането от него вещае финансова криза. Вероятно затова никой в България не се решава да анализира сериозно този въпрос", посочва той. Според икономиста, най-добре е отмяната на борда да стане след влизането на страната в еврозоната - така или иначе левът е фиксиран към европейската валута. "Добър пример в това отношение е Естония", посочва той.

А дали на новия кабинет ще му се наложи да прибегне към външни заеми? На този въпрос проф. Ганчо Ганчев отговаря така: "През 2009 година Тристранната коалиция с финансов министър Пламен Орешарски допусна грешка. Тогава имаше възможност да бъде сключено споразумение с МВФ в рамките на специалното предложение за подпомагане на държави, които имат стабилни финанси, но искат да избегнат тежестите на кризата. България отхвърли този вариант. Полша, която се възползва от предложението, се оказа единствената европейска бивша комунистическа държава, която избягна икономическия спад и преодоля леко кризата. Подобно щеше да е положението и у нас. Отново след съвети на неолибералните икономисти беше допусната изключително груба грешка. Сега при много по-сложни обстоятелства, ако действително се появят затруднения при финансирането на бюджетния дефицит, ще е по-добре кабинетът да се обърне към МВФ и ЕК, отколкото да се опитва да решава проблема сам. Въпреки това бихме могли да се справим без външна помощ – българската икономиката не "пада свободно", а е само в стагнация и с определени бюджетни дефицити."

Автор: Г. Папакочев/Редактор: М. Илчева