Каква е истината зад оставката на Фицо?

От повече от едно десетилетие Роберт Фицо определя политическите съдбини на Словакия.  Формално той е социалдемократ, но в действителност е политически хамелеон. Ако се налага, не се колебае да заема всякакви позиции - от крайно ляво до крайно дясно, служейки си с ловки тактически ходове. Като човек на властта той е оцелявал след многобройни афери, включително и след потресаващи корупционни скандали.

След убийството на разследващия журналист Ян Куцияк и неговата годеница обаче словашкият премиер за първи път изгуби своя политически инстинкт и не успя да оцени правилно настроенията в страната. Първоначално той беше крайно шокиран от убийството и тази негова реакция явно е била искрена. Малко след това обаче се появи по телевизията и като във филм за мафията ефектно размаха пред камерите пачки с банкноти на стойност един милион евро - премия за залавянето на убиеца. Най-накрая обяви президента Андрей Киска, а косвено и стотиците хиляди гневни граждани, които настояваха за оставката на Фицо, за "марионетки на американския милиардер Сорос".

Истинска промяна няма да има

След това премиерът отново се отдаде на тактически игрички. Той предложи на държавния глава оставката си, но постави и условия: неговата партия СМЕР-СД, която победи на изборите през пролетта на 2016, да има правото да номинира новия министър-председател. И второ: досегашната коалиция във властта да остане запазена. След кратко колебание Андрей Киска прие двете условия. Това обаче означава, че исканото от президента само допреди седмица и половина основно преструктуриране на правителството няма да се състои, както и че няма да има предсрочни избори.

С други думи: Фицо се оттегля, за да остане на власт и да дърпа конците задкулисно. Поне на първо време, докато осигури политическото бъдеще на своята партия. Защото евентуални предсрочни избори биха предизвикали истинско сгромолясване на СМЕР - това показват всички сегашни социологически анкети. Ако партията бъде принудена да предаде властта, това не само би сложило край на безброй кариери, а и би довело до съдебни процеси за корупция срещу голям брой нейни политици. Фицо иска да осуети подобно развитие на всяка цена - та нали и срещу него самия има подозрения в корупция.

С други думи: начинът, по който Фицо подава оставка, е най-доброто доказателство, че той лично, неговата партия, а и коалиционните му партньори изобщо не желаят основна политическа промяна в страната. Тъкмо такава промяна обаче очаква огромното мнозинство от словашките граждани. Защото мнозина в страната осъзнаха, че убийството на журналиста Ян Куцияк е "своего рода отражение на словашката действителност", както се изрази президентът Киска. Действителност, белязана от корумпиран политически елит, комуто са напълно чужди принципите на отговорното и устойчиво управление. Действителност, за която през изминалите години мнозина просто си затваряха очите - от безпомощност или отчаяние.

Неуспешният преход от диктатура към демокрация

Подобна действителност срещаме в много други източноевропейски държави - става дума за действителността на лошо и грешно проведения преход от диктатура към демокрация и пазарно стопанство. Сега фактът, че тази действителност може и да убива, разтърси цяла Словакия.

След като държавният глава Андрей Киска нямаше друг избор, освен да приеме условията на Роберт Фицо, сега топката е в полето на словашкото гражданско движение. През последните две седмици Словакия преживя най-големите протестни демонстрации от обявяването на независимостта си през 1993 година. И за днес (16 март) е предвиден масов протест.

За Фицо и сие пробуденото гражданско съзнание е като зъл дух. И те се надяват, че този зъл дух скоро ще изчезне.