Каква ли щеше да е Америка, ако не бяха убили Робърт Кенеди?

1968 година е съдбовна за САЩ: страната е раздирана от протести срещу войната във Виетнам, от сблъсъци между бели и тъмнокожи, от остър конфликт между младите и старите поколения. Американската 1968-ма е година и на насилието. А всъщност започна със силна надежда: през март 1968 година тогавашният сенатор-демократ Робърт Ф. Кенеди обявява кандидатурата си за президентския пост. И посочва основната си цел: да помири враждуващите лагери в американското общество. "Трябва да преодолеем пропастта между бели и тъмнокожи, между бедни и богати, между млади и стари. Кандидатирам се за президентския пост, тъй като вече всички сме наясно, че можем да променим тази катастрофална политика на разделението само ако отстраним хората, отговорни за нея", казва Робърт Кенеди в речта, с която обявява кандидатурата си.

Ужас след ужас

Две седмици по-късно Линдън Джонсън съобщава, че се оттегля от надпреварата за президентския пост. А само броени дни след това в Мемфис е убит тъмнокожият правозащитник Мартин Лутър Кинг, чиято кауза Робърт Кенеди горещо подкрепя. В своята прочувствена прощална реч той призовава американците да решат конфликтите си без насилие: "Никой от нас, независимо какъв е, къде живее и какво прави, не може да знае кой ще стане жертва на следващата безсмислена кървава баня. Защо е всичко това? Какво изобщо постигаме с това насилие?".

Само два месеца по-късно следващата жертва на насилието става именно Робърт Кенеди, който тогава е едва 42-годишен. Големият надеждоносец е застрелян в Лос Анджелис, където след победата си на предварителните избори в Калифорния се обръща с приветствена реч към своите привърженици. Снимките, запечатали първите мигове след покушението, обикалят света. Робърт Кенеди лежи на земята, а до него е младият келнер Хуан Ромеро. 50 години по-късно в едно интервю той цитира последните думи на Кенеди: "Бях положил ръка между главата му и студения бетон. Изведнъж видях, че раздвижва устните си. Приближих се плътно до него и го чух да пита: Всички добре ли са?".

24 часа по-късно, на 6 юни 1968 година, Робърт Кенеди умира в болницата. Така в рамките на броени седмици Америка се разделя с двама от най-добрите си политически лидери. Преди всичко младото поколение и афроамериканците губят своите носители на надежда, казва Питър Еделман, който по това време е личен асистент на Кенеди. "Невъзможно е да се опише колко ужасни бяха тези събития, разиграли се през 1968 година. Беше поредица от неописуеми шокове", спомня си Еделман.

Днес, 50 години след смъртта на Боби Кенеди, много американци си задават въпроса: Какво щеше да стане, ако беше оцелял? Робърт Кенеди имаше добри шансове да спечели президентските избори. Вместо това обаче по време на конгреса на демократите в Чикаго избухват жестоки улични боеве. Америка е шокирана и избира за президент републиканеца Ричард Никсън.

Половин век по-късно

"Усилията на Робърт Кенеди за помирение на поляризираното американско общество, неговата борба срещу бедността и социалната несправедливост - всичко това е актуално и днес в Америка на Доналд Тръмп", казва Джеф Грийнфийлд, който навремето е писал речите на Робърт Кенеди.

"Той искаше да предотврати именно отдръпването на бялата работническа класа от Демократическата партия, като за целта си беше поставил за задача да намали пропастта между бедни и богати. Днес, половин век по-късно, това прозрение не е изгубило нищо от актуалността си", казва Грийнфийлд.