Каквото каже ДПС

Коментар на Ясен Бояджиев:

„България се нуждае от нова формула на властта”, обяви в първия ден на новата парламентарна сесия лидерът на ДПС. Призивът му е практически безсмислен. Освен, разбира се, за някакви пропагандно-маскировъчни цели. „Новата” формула отдавна е в действие. И той много добре го знае, защото е част от нея.

Как се срива смисълът на управлението

Доказателството дойде веднага - още преди да заглъхнат тържествените, но кухи декларации за „съдбовни реформи”, „диалог” и политика на „съгласие” и на „морал”.

Най-напред рухна просъществувалият два месеца „исторически” компромис около конституционните поправки, насочени срещу главната крепост на статуквото в съдебната система, след като една от четирите партии в т.нар. управляващо мнозинство - АБВ - „изненадващо” и без да ѝ мигне окото се отметна от думата си и обяви, че няма да гласува за тях. Което със сигурност е добре дошло и за някои от останалите участници в „компромиса”.

На другия ден бе отхвърлен (не отделни негови текстове или несъвършенства, а целият!) и законът, насочен срещу сърцевината на корупцията. Това „историческо петно” (по думите на защитниците на закона) върху парламентаризма, в съгласие с „опозицията”, лепнаха две от партиите в мнозинството - АБВ и Патриотичният фронт. Така още в началото на новия политически сезон бяха сринати два от основните стълбове, върху които се крепи смисълът на днешното управление.

За пред хората и в действителност

Официалната „формула на властта” включва прокламираща се като дясноцентристка двупартийна коалиция плюс още две участващи/подкрепящи партии. Всички те са обединени (на книга) от предварително договорени приоритети и програма. Нещо като велосипед с едно голямо (ГЕРБ) и едно малко колело (РБ) плюс две помощни колелета - отляво (АБВ) и отдясно (ПФ).

Велосипедът би трябвало да се движи по предварително определен маршрут. На практика обаче той изглежда разглобен, а маршрутът - променен. Движението се осъществява чрез „резервно колело”, което се нарича ДПС. Нещо повече: „резервното колело” може дори да определя скоростта и посоката - най-често в дух на дружелюбие и разбирателство с „голямото колело” на велосипеда, а понякога дори и на своя глава. Двете „странични колела” могат да се използват според случая и при нужда - както при конституционните поправки и антикорупционния закон. От „конструктивна” гледна точка „малкото колело” е станало излишно и колкото и да се опитва, то не може да попречи на движението. Наличието му се дължи само на имиджови нужди - за пред хората.

Кой за какво гласува

Това е „новата” формула на властта. Доказателствата за нейното съществуване и за резултатите от действията ѝ са налице.

Дори и на най-старателните и паметливи наблюдатели на парламентарния живот ще им е много трудно да се сетят от кога четирите партии в т. нар. парламентарно мнозинство не са гласували заедно за или против по някой важен законодателен въпрос. Затова пък също толкова отдавна решенията по всички ключови въпроси съвпадат с начина, по който са гласували от ДПС - най-често в съгласие с ГЕРБ, но понякога дори и без това съгласие. На практика става онова, което иска ДПС.

И другият резултат - приоритетите на управлението са подменени, а реформите биват систематично окастряни, обезсилвани и тласкани в погрешна посока. Затова пък в този парламент се намира мнозинство за всяко безобразие.

Списъкът с примерите от последно време е дълъг: скандалният Закон за Националната служба за охрана, изборът на старите подуправители на БНБ, изборът на новия омбудсман, отхвърлянето на по-голямата част от предложенията за референдум, свиването на обсега и отлагането на съдебната реформа, бламирането на антикорупционния закон, протичащото в момента „вадене на зъбите” на предложенията за здравна реформа...

Няма нужда някой да излиза или да влиза

Както има системно печеливш, така има и системно губещ - практически всички ключови решения в парламента се разминават с волята на Реформаторския блок. Част от хората в него продължават да отстояват принципите, заради които избирателите вкараха Блока в парламента. Техният ресурс обаче изглежда не е достатъчен.

Отстрани пък други „резервни гуми” нямат търпение да влязат в играта. А и в самия Реформаторски блок с просто око се забелязват готовите да играят тази игра въпреки всичко - хора, произхождащи от клиентелистката тенденция в „старата” десница, на които отдавна забравеното и мечтано присъствие в и около властта очевидно им се услажда. Тъй че на „новата” формула на властта не ѝ е нужно някой официално да бъде гонен или сменян, някой да излиза или да влиза. Тя и така си е добре. Пък и не е много „нова”. Неин първообраз бе първият мандат на ГЕРБ, прекаран безоблачно с плаващите мнозинства на винаги готови да се притекат на помощ независими депутати.

Казано накратко: „новата” формула на властта е по-скоро поредното превъплъщение на модела „Кой”.