Bulgarien Roma

През последната седмица по Дойче веле на два пъти дадохме думата на „западни” говорители по темата. И от Световната банка, и от ЕС идват едни и същи препоръки: интеграция, образование, повишаване на битовото и културно равнище, по-добри шансове на трудовия пазар и т.н. Отлично знам, че такива добронамерени съвети, особено когато ги раздават благоденстващи специалисти откъм Вашингтон и Брюксел, звучат почти цинично в ушите на онези хора, които всекидневно на битово равнище се сблъскват с ромския проблем в България.

Деструктивна агресия и омраза

Пък и, за разлика от някои гръмогласни ромофоби, съм живял половин година в непосредствен контакт с български цигани. За късогледство, дори за ниска интелигентност обаче говори деструктивната агресия, която избликва всеки път, когато към болната тема се подходи с дългосрочни терапевтични предложения.

Няма да цитирам ксенофобските и човеконенавистни електронни писма и постинги, които получаваме във връзка с ромите – всеки в България е чувал и чел до насита този текст. Авторите им достатъчно добре се самоописват, използвайки (съзнателно или не) мисловните клишета и лексиката на националсоциалистите.

Но въпросът си остава: какво, все пак, да се прави с циганите? Защото кой ще отрече, че различните варианти на „окончателно решение” (пак виж т. нар. Трети Райх) са просто изключени: те опират в последна сметка до геноцид, до престъпления, според българското национално и според международното право, а и дори в най-мекия си вариант до тежки нарушения на човешките права. Да не говорим, че онези, които вербално криминализират цялата група на ромите, просто не познават фундамента на съвременното право, според което всяко престъпление е индивидуално (а не групово) действие.

Кръгът се затваря...

Да, процентът на ромската престъпност в България (а и другаде в Европа) надхвърля средния. Но ако тръгнем да го обясняваме с наследствеността, отново ще се окажем в капана на д-р Менгеле. Пък с просто око се вижда, че мизерията, маргинализацията, липсата на образование и перспектива са далеч по-убедителни като криминогенни фактори. Така кръгът се затваря и за пореден път стигаме до учените препоръки от Вашингтон и Брюксел.

Не е лесно, наистина, да търпиш своеволията на взломаджии и джебчии, на сутеньори и побойници, но в една съвременна правова държава срещу тях не помагат нито групите за самоотбрана, нито фашизоидните призиви.

Работа на полицията и на правосъдието е да ги пресече, независимо дали извършителите са цигани, българи или извънземни. И работа на цялото общество е да стисне зъби, да положи усилия и да отдели пари за справяне с този изключително комплексен проблем. Всичко останало е Средновековие или нацистки терор. Пък и не помага.