Какво знаят българчетата във Виена за 24 май?

По традиция учениците от българо-австрийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” във Виена подготвят специална празнична програма за 24 май. В нея участва и 9-годишният Васил. “Ще пея и ще рецитирам стихотворения.”

Един от съучениците на Васко - Алекс, който както сам обяснява е почти на 9 години, разяснява, че 24 май е важен празник: “На 24 май се празнува азбуката, която Кирил и Методий са написали, защото те искаха нов език”, казва Алекс. Но кои са Кирил и Методий? В разговора се намесва 8-годишната Йоана: “Мисля, че Кирил и Методий преди са говорили на гръцки или на турски – не си спомням на какъв език. Майка ми веднъж ми разказа, че те се опитвали да кажат в църквата, че са измислили нова азбука и вече си имаме собствен език.”

Другото име на буквите

Седемгодишната Кати добавя: “Баба ми каза, че не се казваха така буквите: “А, Б, В, Г, Д”, а по друг начин са ги наричали, ама забравих как. Четох го в една приказка и имахме да го четем за урок.”

Обучението в българо-австрийското училище във Виена е в допълнение на образованието, което учениците получават в редовните австрийски училища. “Св. Св. Кирил и Методий” се посещава от деца и младежи с български родители, които живеят в австрийската столица. По няколко часа седмично те се събират да учат български език, литература, георгафия и история.

Между немския и българския език

Понеже живеят в немскоезична страна, през по-голямата част от ежедневието си те общуват на немски език, разказват децата. Някои от тях споделят, че дори им е по-лесно да говорят на немски, отколкото на български, както например Йоана: “Предпочитам на немски и аз не знам защо. По-удобно ми е.” С приятелите си Йоана говори немски, вкъщи обаче - български. "Мама и татко са българи, обаче понякога говоря и на немски.”

Децата разказват, че с удоволствие посещават часовете в българското училище и допълнителните уроци не им тежат. Точно обратното. Четенето е любимото занимание на Йоана, Кати и Васил. Алекс пък предпочита да пише, обяснява самият той: “Да пиша съчинения и преразкази, защото можеш да правиш нещо собствено, което няма никога да се махне и просто можеш всеки път да си го гледаш, когато поискаш.”