Какво прави БСП със себе си?

В неделя социалистите отстраниха от Изпълнителното бюро на партията си двама души, които в значителна степен определяха политиката ѝ - секретаря по международна политика Кристиян Вигенин и организационния секретар Антон Кутев. Въпреки цялата значимост на тези две фигури за БСП, прогонването им беше проведено без коментар и дори без мотив. Предложението бе направено лаконично от председателя на партията Михаил Миков и бе гласувано без да се искат аргументи.

Трети политик, който в последните години определяше облика на социалистите - бившият министър на икономиката Драгомир Стойнев, също трябваше да се раздели с поста си в ръководството, след като това беше поискано на заседание на Националния съвет преди два месеца. Но в крайна сметка Стойнев оцеля - председателят Миков просто не внесъл предложението за изключване. Нататък е ясно - аргументи няма, разговор няма, приема се.

Да си спомним

Всичко щеше да мине за „вътрешна работа”, ако не беше огромната роля, която и тримата споменати политици, наред с председателя, изиграха в основните събития в България от последните няколко години.

Вигенин оглавяваше външната политика на страната по време на анексията на Крим и еднократно се осмели да не симпатизира на тази анексия.

Кутев беше замесен в банковата криза, след като през юни 2014 година съобщи от телевизионния екран, че “някой се опитва да събори и следваща банка” и така предизвика паника сред вложителите на ПИБ. Ситуацията наложи отпускането на едномилиарден държавен депозит в подкрепа на банката.

Стойнев се прочу с обвиненията срещу него, че е всъщност министър на Делян Пеевски. Обвиненията бяха отправени от хора в ръководството на БСП. Привърженици на строежа на “Южен поток” обвиняват Стойнев и в това, че е спрял проекта.

И тримата са приближени на бившия премиер Сергей Станишев, който беше готов да въведе Пеевски в контраразузнаването и да улесни оперирането му с държавния ресурс, без да е нужно да ползва посредници. През последните десетина години Вигенин и Станишев развиват партийната си кариера в синхрон. Кутев пък наскоро прогнозира, че Станишев ще остане в историята, защото е човек “с исторически контекст в себе си”. А Стойнев беше личната кандидатура на Станишев за председател на БСП.

Харесвани или не, и тримата са водещи фигури на социалистите. Участвали са в определянето и на трите основни политически позиции на страната - отношенията с Русия, банковата стабилност, енергетиката. А най-вече са участвали в един четвърти процес - отварянето на изпълнителната власт към структури и феномени, чието място е на бюрото на следователите. С такива политици не можеш да се разделиш мълчаливо. Нито пък можеш да ги задържиш мълчаливо.

Два прочита

Най-благосклонният коментар за това, което прави БСП със себе си, изглежда така: Михаил Миков иска да се освободи от наследството на Станишев, но го прави бавно и неагресивно. Това може и да е лош стил, но важното е, че го прави. Този прочит обаче не издържа на фактите. Първо, самият Миков е изразител и поддръжник на същата тази политика, на която се оказа и формален приемник. Той гласува предложението за назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а после произнесе и репликата, че “демократичен изход от днешната криза е невъзможен”. И второ, мълчаливото отстраняване на политици от ръководството може да доведе само до кадрови рокади. Но не и до смяна на политиката. За последното се изисква доста повече вербалност, а тъкмо тя е политическият инструмент, с който БСП от години отказва да си служи.