Какво си позволява Ердоган?

Бихме могли да поздравим турския президент с едно сърдечно "Добре дошли в клуба!". Защото сигурно си спомняте как Ердоган твърдеше, че в Европа господстват коравосърдечни "диктатури", които не допускат при себе си хора, бягащи от война. Малко по-късно обаче Ердоган обяви, че Турция продължава да се стреми към пълноправно членство в ЕС. Тоест - членство в онзи съюз, който преди години Ердоган обруга като "християнски клуб", а сега за пореден път се опитва да го заклейми като "диктатура".

Дори ако оставим настрана обвиненията на "Хюмън Райтс Уоч", че турските сили за сигурност стрелят на границата по сирийци, тоест - по хора, които съвсем очевидно бягат от война, няма как да пренебрегнем следното: в ЕС важи разделение на властите, а множество контролни механизми предотвратяват злоупотребите с властта. Ердоган обаче е на път да премахне тези механизми в своята страна.

Да, Турция (все още) не е диктатура. Но определено не е и демокрация по европейски образец. Въпреки това ЕС няма друг избор, освен да търпи. Защото в бежанската криза е зависим от Ердоган.

Райнер Херман, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main