Какво сме зяпнали кралските отрочета?!

Нещо, което лесно убягва от погледа ни на гланцовите обложки: във вътрешно-политическо отношение, от чисто конституционно-техническа гледна точка, тази сватба е за Великобритания от безценно значение. Това проличава дори само от факта, че премиерът е извикан по време на заседание на кабинета, за да бъде информиран за сватбените кроежи на принц Уилям и дългогодишната му приятелка Кейт. Защото така или иначе правителственият ръководител е "премиерът на Нейно Величество", поданик на кралицата както 60-те му милиона сънародници. Именно това превръща тази сватба в политическо събитие за мнозина британски граждани. Защото страната им няма написана конституция, няма основен закон.

В името на трона и короната

Единствената политическа котва е монархията, кралският трон, а той е поразклатен вследствие на брачните проблеми и изявите на принц Чарлс през последните 20 години. Не са наистина много британците, превърнали се след смъртта на лейди Даяна в заклети противници на монархията, но те с право се чувстват разочаровани от една династия, която им изглежда високомерно-елитарна.

Сигналът, който трябва сега да подаде тази сватба, гласи: монархията, а по този начин и политическата система на Великобритания, има бъдеще, което сега се олицетворява от двамата 28-годишни, които благодарение на медиите се възприемат като привлекателни и симпатични. Двамата са готови да поемат короната и трона, когато му дойде времето. А ако имат и поколение, то престолонаследниците ще са осигурени до края на века. Поне тази е гледната точка, която би искал да популяризира Бъкингамският дворец.

Но дали тази дворцова, политическа култура е още в крак със съвремието? Дали тази конструкция е подобаваща за страна, която е толкова активна външнополитически, дипломатически и военно, както никоя друга подобна по размери държава? Подхожда ли на такава страна да респектира като държавни ръководители двама души, които никога през живота си не са се замисляли за доходите си, камо ли пък да са се впускали в предизборни борби?

Смисълът и безсмислието на монархията

Все въпроси, на които може да се отговори единствено отрицателно. Мнозина британски привърженици на монархията се надяват, че с тази сватба най-сетне ще се възцари спокойствие и тяхната монархия няма повече да се определя от негативните вестникарски заглавия за разводи и за причудливо елитарния Уелски принц.

Спокойствие може наистина да настъпи, след като сватбата отшуми и лондонските улици бъдат пометени от ориза и конфетите. Това спокойствие обаче би могло да бъде и изходна точка за трезв дебат за смисъла и безсмислието на монархията. А този дебат може само да се препоръча на британците преди да е настъпила за тях ерата на Уилям и Кейт.